Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

вторник, 6 септември 2016 г.

Така трябва да бъде и така си стават нещата – лесно, бързо и . . . безплатно!

Така трябва да бъде и така си стават нещата – лесно, бързо и . . . безплатно!

( За половините от нещата, които не се виждат )


Получихме писмо. Уведомяват ни, че трябва да си сменим личните карти, поради наближаване на крайният срок на валидност на документите. В писмото има два адреса за лично предаване на документите и вариант да се пуснат по пощата в нормален плик. Също така в писмото пише, че това трябва да се случи до 6–ти септември и, че до края на септември ще получим новите лични карти. За това, че са готови ще бъдем уведомени. Както и че това писмо е със силата на документ за самоличност до като не бъдат готови новите карти. Услугата е БЕЗПЛАТНА!

До тук добре! Кажете ми, моля, бихте ли си пуснали личните документи по пощата в обикновен плик? Ние НЕ! И тръгваме към първия адрес. Там не успяхме да намерим къде да предадем личните си карти и поради тази причина отложихме за следващия работен ден – вчера 5-ти септември. Вероятно бихме могли да свършим още на първото място тази иначе не до там сложна процедура, но сме попаднали на не до там добре информиран служител в тази институция.

Речено – сторено! Отиваме направо в министерството, което се оказа вторият адрес. Влизаме в полупразно фоайе. Усмихнат служител на охраната ни посреща. Седи зад бюро на 6-7 метра от входната врата. Към него водят шпалири от ленти така, че да може хората да съблюдават реда в сградата. Хора – НЯМА! Ние сме. Един, двама по някакви гишета наоколо и това е.

     -   Добър ден! Мога ли да ви помогна с нещо? – учтива, както казах и с усмивка ни пита чичкото. Всъщност тук всеки малко по-възрастен служител или мъж получава обръщението „чичо”. А човекът бе на възраст около 50-52 г. Поне според мен. Какъв чичо ми е той? Та аз скоро ще празнувам петдесет лазарника. . .
    - Добър ден! – на свой ред ние усмихнати му отвръщаме. – Дошли сме за лични карти.
     - О! Не е това мястото! Трябва да отидете. . .
  - Не, не! Това е! Ето го писмото и адреса. – показваме му ние папирата с информация.
     О! Тук е мястото! Ето там до входната врата има една голяма бяла кутия. Идете и ги пуснете в нея.

Кутията прилича на урна за избори, но не е прозрачна, а от плътен бял материал. На нея са залепени указания, че личните карти, подлежащи на връщане, трябва да се пуснат в процепа отгоре. Вие бихте ли си пуснали личните карти в такова. . .нещо? Без да получите документ, че сте го направили? Хм! Ние НЕ! И се връщаме отново при „чичкото”.

  - Извинете, но . . това е просто една кутия. А някакъв документ няма ли да получим?
   - О! Не се безпокойте! Хиляди хора ги пускат там! Няма страшно! Ще си получите новите карти – тъ дъ дъ даааам! – по пощата скоро!
   -     Моля?
   -     Да, да! Не се безпокойте! – продължава да се усмихва „чичкото”.

Плахо, като в комедиен филм, ние изпълнени с неувереност, пускаме картите. Даже имаше ритуал – първо тази на дъщерята. После моята и … на края на жената.

А „чичкото” ни гледа и щастливо ни маха с ръка. „Довиждане! Не се притеснявайте! Това е Сингапур!”

Да! Това е Сингапур! Явно картите са ни били готови още преди ние да предадем нашите и са тръгнали към нас. Явно НИКОЙ не се е съмнявал, че ще си ги върнем в срок. И ето, за днешния празник на „Съединението на България” – 6-септември, ние имаме нови лични карти. Един час след като пуснахме старите в онази странна кутия, получихме съобщение, че новите ни карти са в офиса на жена ми. Трябва да ги потърсим от мениджърите. Не, не трябва да ги търсим – те ни ги донесоха лично!


Ако си мислите, че това да смениш личен документ с такава важност е сложно и трудно – лъжете се! Това е Сингапур! Тук нещата стават по друг начин. Стават както трябва - лесно, бързо и понякога безплатно!