Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

събота, 3 септември 2016 г.

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели,

мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа книгата "Петнадесетият камък то градината на Рьоанджи" ( Книга посветена на Япония и започваща с пояснението, че ако си три дни в Япония пишеш  книга. Ако си месец - статия. Ако си повече време - не знаеш какво да напишеш. ), се чудя все повече и повече за какво и как да напиша. Сингапур е колкото уж понятен, толкова е потаен, скрит, неразбираем за нас идващите от другите континенти.

Имах възможността  в последните осемнадесет месеца да разговарям с много хора. По всякакви въпроси и теми. Едно е ясно - усмихнати и вежливи хора. Но в същият момент по азиатски прагматични, целеустремени и. . . студени. . . но не съвсем.


Тук прагматизма е на всяка крачка и във всичко. Често пъти при покана за гости на повече хора домакините поднасят готова храна в пластмасови съдове и с пластмасови прибори. Пет минути след края на партито по  нищо не личи, че е имало празник! Тук в кафенетата стоят и си приказват предимно хора дошли от другите континенти. Азиатеца няма време за това да си говори с някой. . . На уроците на балет, на които водя дъщеря си, всеки път някой от другите родители храни някое от другите  си деца и то с храна в по-течна консистенция - супа или готвено ястие. И това в залата по време на урока и при това пред още 10-15 деца на възраст от 3 до 6 години. Но никой не го забелязва! Времето трябва да се използва рационално!

Концерт на открито - за около час време се строи сцена, поставя се звук и всичко е готово. След като свърши концерта само за 30-40 минути няма и помен от концерта. Чисто, подредено и . . . все едно нищо не е било. Така е и с "партитата". Идват и както седи и се смее срещу теб просто става и . . тръгва. Казва учтиво "Довиждане!" и благодари. И това е. Тук родителите се сърдят, когато задържиш детето им по-дълго на урок, защото ги чака следващ урок или среща и им се обърква плана. Нищо, че това им е в плюс и е безплатно, например! Дори може да се оплачат на началството ти, че не се справяш добре!



Тук точността не е на почит безкрайно много, но пък я изискваш от другите. Но пък точността на градският транспорт е нещо, на което можете да разчитате! Четох, че в следващите дни в Бургас тръгват за първи път у нас автобуси с електронно таксуване. Тук е така, но тук има електронно правителство седмо ниво. В България няма и първо. ..  Но  за автобусите - качваш се  от предната врата и . . . усмихнат шофьор те поздравява! Автобусите не спират на спирка ако нямат подаден сигнал от чакащите или возещите се. Не можеш да броиш спирки просто така. 

Тук няма да видиш млади  хора хванати за ръка и целуващи се. Не че ги няма, но са доста рядко явление. Разпитвах - оказва де,  че не можеш да отидеш при някое момиче и да му кажеш, че го харесваш и го каниш на кафе. Трябва да се познавате от преди. Иначе е проява на лош вкус и веднагическо изграждане на защитна стена! На въпроса:"А как се жените? Как се избирате?" ми бе отговорено - ми трябва да се познавате. Да сте от една фирма, в един курс или просто да сте комшии, които се познават. Тогава може да се пристъпи към следваща стъпка. И дори чух цитат на Лий Куан Ю - бащата на Сингапур, който е казал:"На Запад хората се женят за жената, която обичат. Ние трябва да обичаме жената, за която се женим!". 

Консервативни, иновативни, прагматични, забързани и усмихнати хора. Исках да напиша още много неща за Сингапур и хората най-вече, но нещо ми бягат мислите. Нали ви казах, половината остава скрито винаги!