Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

четвъртък, 27 август 2015 г.

„Златният Орфей“ – защо да НЕ бъде организиран отново

„Златният Орфей“

– защо да НЕ бъде организиран отново

Уважаеми музиканти, певци, композитори, текстописци, аранжори и многоуважаема публико,

Вече няколко дни чета как и защо ТРЯБВА да се възроди, организира на нова сметка, пресъздаде духът и т.н. красиви слова за „Златният Орфей“. Тук таме в писанията и мненията, които чета се прокрадва и мисълта, че МОЖЕ и да не се организира, като някои от споделящите тази мисъл дават своите аргументи. Но ако сравним тези мнения с противните – ЗАЩО ТРЯБВА да се организира „Орфеят“, те са капка в морето. Аз ще пропусна частта „ЗА“, тъй като едва ли ще успея да допринеса с нещо към калейдоскопа от мнения, които поддържат идеята за възраждане на „Орфеят“ при това в юбилейна година. Бих искал да обърна внимание на частта „ПРОТИВ“ организирането на този емблематичен, в близкото минало, фестивал.
Да започнем с емоционалното. Всеки от нас си е мечтал за нещо. Всеки е очаквал нещо с нетърпение. Всеки е преживявал предварително очакваната ситуация в главата си. При това нееднократно. А когато дойде заветния миг на сбъдване на желаната и очаквана случка. . . всичко е различно. В един случай много по-хубаво и приказно, в друг много по-бледо и незабележимо от мечтите ни, но е различно. Винаги е различно от мечтата ни. Защото няма два еднакви момента в нашия живот. Дори и да става дума за повторение на събитие и да се опитаме да повторим обстоятелствата до последната малка подробност, то нищо не може да гарантира повторението му с емоцията, настроението и усещането такова, каквото е било предния път. Ето защо от емоционална гледна точка след шестнадесет години пропуск за организиране на „Златният Орфей“ очакванията да се случи отново „всенародният за всички шоумени“ празник са застрашени от риска да бъдат излъгани. Като тук не казвам, че непременно ще бъде по-добре или по-зле от „едно време“. Но пък ако трябва да сме честни най-вероятно ще е по-зле.
Взимам повод от последното изречение на първият аргумент, за да ви представя и вторият си такъв. Организатор на събития, концерти, фестивали, сватби и погребения, рождени дни, олимпийски игри – това е професия, която хората изучават. Ако не си я практикувал в последните шестнадесет години риска да си пропуснал естествените етапи на развитие в собствения си организационен опит, знания и умения е много голям. Изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД Златко Димитров обяви, че дружеството е готово да се срещне и с други организатори на музикални събития от фестивален и концертен характер, но би искал да провери „организационният им капацитет“. Зад тези думи прозират две неща – финансови и организационни възможности. Първото се доказва лесно – разпечатка или справка от банковата сметка доказва възможностите във финансов план. Същата работа вършат и договорите с рекламодатели, спонсори и други подобни. Виж второто е малко по-трудно доказуемо ако в последните шестнадесет години не си направил нито едно събитие от вида на декларираното такова за бъдеща организация. Няма да се спирам на негативите, които такова отношение към организатори с бъдещи планове за създаване на събития на територията на „Слънчев бряг“ АД трябва ще понесат и не искам да виня изцяло хората, пожелали да организират юбилейното издание на „Орфея“, в препятстване на колегите си в бъдеще.
Трети аргумент – имаме ли нужда от такова събитие? Отговорът е категорично НЕ! Да погледнем към живият бизнес в България – чалгата или попфолкът, както някои го наричат – ако такава форма беше печеливша, то до сега Пайнер да са си създали свой независим от никой и нищо фестивал! Погледнете около вас какво става, колеги музиканти и певци. Пълно е с конкурси. Явяват се СТОТИН участници желаещи слава и победа. Конкурсите се превърнаха в „културен туризъм“ – плащаш едни пари, за да участваш в един конкурс и да получиш една диплома за участие. Ако случайно извоюваш и награда – получаваш втора диплома, този път за класиране. В някои случаи и статуетка. Всъщност това, което се опитвам да ви кажа е, че тази форма на музикален конкурс, се обезцени. И отново за това сме си виновни ние – тези, които ги организираме. Никой не се вълнува от такива конкурси вече. Не само у нас, но и в чужбина. Публиката е само и единствено от родители, приятели и учители на младите дарования, които се борят за слава. След третия час в залата не остава никой! Да, „Златният Орфей“ е друга категория. Вярно е! Но по същността си е същото – изпяваш песен и някой я оценява. А после? После. . .нищо!
Да разгледаме два от големите конкурси в Европа. Предлагам ви „Славянский базар“ и „Новая волна“. Тази и предните години нивото на последните два драстично се променя. Качеството на изпълнителите пада. Ако не вярвате можете да проверите думите ми в youtube.com. Това е знак, че организаторите все по-трудно и трудно намират участници за тези конкурси на такова високо ниво, че концертите да са безспорни от гледна тока на качеството на изпълнителите. Тоест, и при тези огромни машини, които се поддържат от правителствата на държавите в които се провеждат има сериозна криза. И кризата не е финансова, а творческа. Да творческа на организационно ново! Няма нищо ново – повтаря се едно и също година след година, а хората вече имат достъп да интересни събития по света чрез интернет и старите неща не ги вълнуват толкова. Как очаквате телевизиите да снимат малките фестивалчета и конкурси, които се нароиха в последните години у нас? Кому те са интересни? Само финансови интереси ( плащане за заснемане и излъчване ) могат да накарат БНТ да си свърши работата дори тогава, когато събитието е интересно! За другите телевизии и финансовия ангажимент не може да се яви аргумент за заснемане. Това се доказва от практиката.
И още нещо. Отдавна тези фестивали не са „трамплин“ за песни и изпълнители в тяхната кариера. Ако преди време е било така, то сега вече нещата са доста променени.
Следващият аргумент бе засегнат в някои от коментарите – правата на „Орфея“ не са на семейство Генови. А от тук следва, че те нямат и основание да си слагат титли пред имената като директор, продуцент или друго подобно. Защо така мисля? Защото съм чел закона за авторско право. И защото там пише, че правата на произведение или продукт, който е създаден по нареждане/възлагане от работодателя принадлежат на работодателят. Дори в онова далечно време покойният Г. Генов да е предизвикал такова възлагане на него от по-висшестоящите, то това не променя закона и следствието от него. Така че правата са на българската държава в лицето на БНТ и НДК ако не ме лъже паметта за това кой е регистрирал правата. Съвсем отделен въпрос е – защо НДК имат собственост върху правата на „Златният Орфей“ и как се свързва с провеждането му в миналото тази много важна за българската култура институция.
Пети аргумент – в днешно време едно толкова скъпо мероприятие трябва да се защити с бизнес план. Ако са верни сумите, които организаторите искат за създаването на юбилейното издание, то 300 000 лв. плюс поне още 120 000 лв. за изхранване и нощувки, които „Слънчев бряг“ АД е осигурило. (Не знам по какви цени точно смятат своите разходи от „Слънчев бряг“ АД, но аз съм ги осреднил  - 60 лв. на ден за храна и спане на 2000 човека. Това е информация, която те са предоставили в медиите за бройката хора. Цената е примерна и не твърдя, че е вярна, но твърдя, че е вероятна.) Прибавяме наем за така рекламираната палатка за осемстотин седящи места и къщички ( разбирай малки палатки ), за артистите около мястото на събитието, и тогава равносметката излиза боже би към 500 000 лв. в живи пари, бартери, услуги и други. Кажете ми, моля, това как се нарича? И какво точно ще направят в три дни с 500 000 лв. организаторите на юбилейното издание на фестивала? Трябва бизнес план – тези пари трябва да донесат други пари и така година след година, до като един такъв фестивал не се превърне в индустрия. За такова събитие трябва да се работи ЦЕЛОГОДИШНО! В открито писмо до колегите си известният български музикант Иван Кутиков споделя: „ Трябва да има ПР и маркетинг специалисти, ултра-модерен уебсайт и content manager, който да го поддържа със съдържание  на различни езици, специалист по международни отношения и т.н.. Инаме резултати няма да има. Трябва да се създаде организация от можещи и кадърни хора с международен авторитет и контакти, която да поеме ръководството на фестивала, а собствеността на логото, запазената марка , статуетката и сигналът да бъдат прехвърлени и централизирани към нея. Министерството на Културата, Министерството на Туризма, БНТ, БНР и другите национални институции трябва да са изцяло в помощ на фестивала и да влеят усилията и възможностите си за успеха му на международно ниво.“.
 Шести аргумент. Той следва неизменно предният аргумент. Според мен това е най-важният и спешен за решаване въпрос, който да спомогне да се възроди българската култура изобщо. А именно – липсата на държавна политика. И обърнете внимание, че не конкретизирам за областта на културата. Липсва държавна политика във всичко!
Собственика на правата над „Златния Орфей“ упорито мълчи от дълги години по въпроса за организиране на фестивала. Тоест, капитулирал е и няма сила, която да го накара да си мръдне пръста. Капитулирал е на всички фронтове – музика, танц, кино, изобразително изкуство, история, археология, спорт и още безкрайно много други въпроси важни за едно общество. Важни за една държава. Частната инициатива е прекрасно нещо. Слава Богу, че я има у нас. Но контрола над безхаберното, стихийното, пошлото, некрасивото и непрофесионално отношение към по-горе изброените точки трябва да е на държавата. Освен контрол тя трябва да дава и подкрепа. Най-малкото ДА НЕ ПРЕЧИ!
Да се върнем на българската музика и „Златният Орфей“. Кажете ми тези 25 песни, които се състезават за голямата награда, колко струват всяка една по отделно? Освен вложените усилия и време от автори и изпълнители, прибавяме разходите, които те са направили и делим бюджета на фестивала на 25. Оказва се, че средно 20 000 лв. ще струва една песен ако мероприятието се осъществи при така обявените финансови параметри. Не е ли малко . . . да го наречем  - необосновано? Ще ви кажа защо мисля така. Колко пъти тези песни са излъчени от партньорите на „Орфея“? Да речем, че всяка по 10 или 20 пъти. Медийните партньори – БНТ, Би Ти Ви Радио медия груп, БНР, БГ Радио и Дарик радио – едва лиса направили общо толкова излъчвания на всяка песен по отделно. Дори да се случи фестивалът пак няма да достигнат 20 излъчвания на песен. А след като мине фестивалът ще изпаднат от ротация на медийните партньори поне на 85 %, защото няма да отговарят на медийната политика, на формата на медията и други такива безброй причини. Ами ако имаше закон за защита на българското изкуство и култура, който да казва, че излъчваната българска музика по национални медии и интернет трябва да е минимум Х% от общата излъчвана музика?

Тогава нямаше да пиша това есе или каквото е там. Нямаше да загубя известно време от живота си за това да предизвикам нещо да се случи в главите на законоправещите и правоимащите с изказване на мнението си в писмена или устна форма. А щяхме да имаме качествени продукти на българската музика и изкуство, които са родени в благоприятна за развитие среда. Щяхме да имаме за идоли не западни формати, а щяхме да се надпреварваме сами да мислим като как са създаваме и продаваме зад граница това, което произвеждаме у нас в областта на изкуството и културата. Тогава нямаше да се чудим как с пенсионирани балерини на възродим кордебалета, пък бил той и идол в международен мащаб в близкото минало!