Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

четвъртък, 5 март 2015 г.

Сингапур - вече сме тук!

Това не е хвалебствено слово нито блога е посветен на Сингапур. От месец и половина съм тук и съм насъбрал впечатления. Смятам да ви ги споделям от време на време.

Представете си, че сте си купили последен модел Мерцедес или БМВ. Точно такъв, какъвто го искахте по-рано. Има един период, който за всеки е различен, в който розовите очила не ви дават възможност да видите някои неща. Но после се появяват едно по едно всички онези неща, които очилата са скрили. И тук е така. Затова ще се опитам да ви предавам факти, а не само впечатления. Ще оставя за вас максимално изводите.
 
Пътуването си бе тежко - повече от петнадесет часа във въздуха с малко дете. Две прекачвания/прекъсвания и не дотам приветливи летища. Но то си е част от пейзажа и няма общо с впечатлението, което ни остави Сингапур при пръв поглед. Трябва да отбележа, че съм бил във Виетнам и бях подготвен за жегата и влажността тук. И това бе първата изненада - влажността е по-ниска и температурата е постоянна целогодишно. между двадесет и тридесет градуса. Ниските температури са за нощите. Тоест, можете да си представите вечер през август на Ахтопол. Малко преди вашата почивна станция, ведомствена към предприятието на майка ви или баща ви, са свършили бунгалата с климатиците. Жега. Жега. ЖЕГАААА! Но тук навсякъде има климатици и при това "дънят" на 19 градуса по Целзий максимум.

На летището ни посрещна стерилна чистота. Решихме, че сме до тук със стерилността, но се оказа, че това е еталон за обществените сгради и траспорт. Визовите проблеми се решават изключително бързо, лесно и с усмивка. Тъй като не бяхме наясно точно какво и къде да попълним в екземпляра за емиграционните власти, нарочно поставен чиновник в униформа ни помогна с анкетите. Нямахме адрес, който да запишем като място на пребиваване. Не беше проблем - написахме телефона на наши приятели и всичко си беше ОК!
 
Такситата идват едно след друго. Стои друг нарочно поставен човек и организира реда, който си е ред и без него. Но избира за хората с по-голям багаж по-големи автомобили. За други пък по-удобни. И т.н. и т.н. дребни нещица, които правят денят ти доста по-усмихнат след едно денонощие в път. Все пак излетяхме в 15,30 от летище "Враждебна" ( Да, да! Така ни се казва летището на София - "Враждебна". Защо ли? А ми от'де да знам. . . ). Кацнахме в 13,50 местно време по разписание. Като се има предвид и това, че бяхме и два часа почти по-рано за излитането. И като се има предвид и това, че при влизането имахме малко работа с емиграционните. . . повече от денонощие по световния часовник. По нашият на ръката - 15-16 часа.

Толкова за пътуването и летището. Искам да ви кажа друго. Тук хората се усмихват. На всяка крачка и за всичко!!! А към децата са изключително внимателни и мили. Ако имаш нужда от упътване за нещо - питаш и дори може да те заведат. Като те видят в транспорта, че се луташ и никой не знае и не може да ти помогне, то ако някой знае с успокоителен жест или кимване те уведомява, че ще ти помогне.
 
Тук всичко е наопаки на България. Ако досега не сте го разбрали, то сега ще опитам да ви го изясня. Движението е в обратната на нашата лента. Те ползват английския модел. Да де, ама не само в това си направление, а и в друго - нямат дупки по пътищата!!! Ако в България при същият брой население собствениците на Ферари и ЛамборДЖини или ЛамборГини ( никога не съм знаел кое е вярното за тази иначе доста харесвана от мен кола ) всички се познават и се събират специално на разни места, то тук това е невъзможно. Те просто са много. Преди два дни на ъгъла на нашата улица бяха спрели жълто и черно Ферари, а на паркинга до нас ( само 25 метра разлика ) едно бяло Ламбор( както искате го кажете)ини. И хората се разминаваха без да се поздравят, загледат и т.н. Все едно че карат голф тройка.
Но и тук има проблеми. Аз не искам да си мислите, че съм се прехласнал и. .. .край! Преди няколко дни един таксиметров шофьор, който ЗНАЕШЕ КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ ни сподели какво ги мъчи местните жители. Пристигането на безкрайно много необразовани емигранти. Защото, той така каза "специалистите обогатяват нацията ни и ни помагат да просперираме и ние. А необразованите само разрушават направеното досега". Напомня ли ви на района около Халите?
 
Без да имат амбицията на арабските си конкуренти за най-голямо това или онова, тук в Сингапур управниците наистина имат някои уникални неща. Най-големият и най-близък до природните условия зоопарк. За него отделно ще пиша. Това са данни засега само от интернет и информационни сайтове за Сингапур. Най-високото виенско колело. Най-много милионери ( в брой, без да броим недвижимите собствености ) на глава от населението. Това да ви обяснява появата на три много ниски и скъпи двуместни коли малко по-горе в моя разказ? Тук корупция практически няма. Решено е много просто. При това не са го измислили тук. Има го и по други места, но в различни параметри. Та тук на политиците в парламента им дават над милион сингапурски долара заплата годишно. Но с това не приключва радостта им. Ако вземат и един долар под формата на подкуп ги чака. . . смъртно наказание! Дали не ви се прииска изведнъж да е така и в България?
 
Нали ви казах, че всичко тук им е наопаки? Ето, не ви излъгах! Сега ви оставям да видите малко снимки от ботаническата градина на Сингапур, която също е една от уникалните В СВЕТА. Вътре има отделни сектори, специализирани в една или друга насока на ботаниката. В градината на орхидеите, например, има ВИП градина. В нея са събирани орхидеи, които са селектирани от местни биолози и са кръщавани на президенти и крале на държави, които са посещавали Сингапур официално. Снимки от ВИП Градината търсете на сайта на самата ботаническа градина. Тези тук са мои и ги публикувам за първи път.

Ботаническата градина на Сингапур



 

 

 

 



 

 





П.С.: Извинявам се за надписа по средата на снимката, но не бих искал да ги видя някъде публикувани или пък някой да ги отпечата без мое знание и съгласие!