Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

петък, 4 април 2014 г.

ЩЪРКЕЛИ



ЩЪРКЕЛИ


Те са щъркели. А щъркелите носят деца на хората. Поне това е първата информация, която чуваме за тези грациозни птици. Поглеждат мълчаливо. Нещо отбелязвят на ум. Спомнят си за нещо, може би. . . И после казват:”Ето това ДЕТЕ да се занесе на тези ХОРА.” И политат през бури и слънчеви дни. И държат само с тънкия си клюн малкото вързопче, в което сладко спи малко човече. Малко човече, което търси своето семейство. Усмихва се на очакванията си и се надява. . . Мдаааа. . . вързопчето е около четиридесет или петдесет страници. Клюна е просто една голяма и обикновена папка. В папката грижливо и търпеливо са събирани документ след документ. За да може главният штъркел да избере ХОРА за някое ДЕТЕ, което трябва да намери своето семейство. Колко ли тежи тази папка?. . .
Те са щъркели. А щъркелите носят деца на хората, нали?
А колко ли терзания имат, че може да не намерят подходящите ХОРА за подходящото ДЕТЕ и то навреме? А колко ли пъти щастливо са „разтваряли клюна” и вързопчето е попадало в най-добрите и нежни ръце на света?
Те са щъркели. А щъркелите носят ДЕЦА на ХОРАТА!
От къде ги взимат ли? Ето това е въпроса. От някакви други хора, които по една или друга причина са забравили, че са ХОРА. Или просто не могат да бъдат ХОРА. Но затова пък после щъркелите ги дават на ХОРАТА.
Те са ЩЪРКЕЛИ!