Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

сряда, 26 февруари 2014 г.

Вярата . . .



     Вярата  е нещо, което е в нас и няма църква, която да ни я даде или вземе. За това пък има красиви църкви. Ето две, които видя и заснех в гр. Кострома и в гр. Москва, Русия.



"Златно-черна вяра"













"Изгрев"




понеделник, 24 февруари 2014 г.

Животът е странно място!



Животът е странно място. Колко ли още ще останем тук?
Само погледнете как се борим за да останем. А всички и от всякъде ни казват, че животът СЛЕД смъртта е истинският и прекрасният, и невероятният, и непевторимият ЖИВОТ! ХА! И сигурно са прави, защото никой не се е върнал да ни каже какво е Там. А и как да се върне? Ами ако са му направили предложение, на което не може да откаже? Ето ви едно.
Представете си , че сте от хората, които цял живот ( б. а. Тук във живият живот,преди СМЪРТТА ) вие сте били човек с, да го наречем, афинитет към живота с главно „Ж”. Тоест, бохема от най-чист вид, и сте се стремял да постигнете идеала си – жени и вино – вино и жени. От време на време култура и разговори на ниво над средното в страната в часовете около новините и филма. Е, тогава ако ви предложат в живота след СМЪРТТА да имате всичко това, което искате – защо да се връщате? Кому и какво да показвате, казвате и доказвате?
Ето и друг сценарий – вие сте тъкачка –многомашинничка. Прибирате се вечер. Почти не чувате от постоянният шум на становете, които тъчат, тъчат, тъчат и нищо не зависи от вас. Просто ако някоя нишка се скъса – връзвате я отново и пак, и пак, и пак. . . После минавате през супермаркета и пазарувате за вечеря. Взимате и бутилката ракия, която мъжа ви трябва да изпие днес. Прибирате се. Той гледа телевизора. Ако е от вида „Говоря с главният герой и четящия спортните новини – моля, не ме закачай!”, то тогава вероятно няма и да ви забележи. Ако ви забележи, ще е заради новата бутилка ракия и нужното количество салата за нея. Детето ви/децата ви, учат в стаята си. Всъщност само така изглежда. Чатят с някой от класа или пък педофил. На кой му пука. . . Вие влизате в кухнята и преди дори да имате време да си спомните онези времена, когато кухнята е била място пълно с ЖИВОТ, вече сте хванала ножа и режете салатата. Първо нея. После ще притоплите вечерята, а след вечеря ще готвите за утре. Така и така, вечер няма парагвайски сериали. А турските са тъпи. Не са като едно времешните. . .
Е, след така описаният ваш Живот, ако се пренесете на онова място, за което всеки ни казва, че е по-добро, но никой все още не е бил там от убеждаващите ни. И ако там някой, де да знам, Господ, Ангел, Дявол, Св. Петър или някой друг техен колега, ви предложи мечтаният от вас живот – обич, нежност, ходене на фризьор в гаража до вас, кафе с комшийките, копуване веднаж месечно на нещо САМО ЗА ВАС. . . Е ще се върнете ли да ни кажете колко е хубаво там? Ами ако мъжа ви, преобразил се в маша на тукашният живот, ви сграбчи и ви задържи тук за още десет или двадесет години? Ще издържите ли на това напрежение?
Ега го и живота, а?  Но май е по-добре да си живеем живота и да не мислим много за после, защото никой не се е върнал да ни каже какво е ПОСЛЕ! Ами ако е „Голямата прекарвация”?
Животът е странно място. Колко ли още ще останем тук? И защо ли. . .

петък, 21 февруари 2014 г.

Отдавна исках да ти кажа



Отдавна исках да ти кажа

Отдавна исках да ти кажа, че повече така не мога!
Понякога до изгрев не заспивам,
Понякога събуждам се в тревога. . .

Исках да ти кажа още, че дните биват и безкрайни -
Понякога изпълнени с въпроси,
Понякога със свои тайни. . .

И още – исках да ти кажа, че губя често сили. . .
Понякога от липсата на слънце,
Понякога от мисли сиви. . .

И да ти кажа още исках, че не е вярно,
Че времето понякога лекува.
Напротив – времето за мен е спряло!

И да ти кажа исках още , мамо,
Че винаги, а не понякога ми липсваш!
Че винаги, а не понякога ще имам тебе само!