Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

сряда, 31 юли 2013 г.

Мечти




                               Мечти

И двете ти ръце са като перките на самолет –
Въртиш ги, мяташ ги и в миг ги спираш пред очите ми.

И двете ти очи са сякаш правени от мед –
Блестят на слънцето, искрят и крият от света сълзите ти.

И двете ти мечти са като корабче от лист хартиен –
То може дълго да се носи по течението на живота. . .

Но двете ти мечти са истински – въпрос христоматиен:
„Ще мога ли да чувам и да говоря, като всички хора?”

понеделник, 15 юли 2013 г.

Бавни мисли





Бавно стъпвам и се нося тихо покрай заспалите прозорци и притихнали градини. Повечето дворни врати са затворени. Тук таме някоя градинска лампичка свети, колкото да създаде мъничко уют.
Затворените порти ми се струват ясни - вероятно всички са си у дома. Или пък просто не искат гости. Виж, отворените са ми по-интересни. Дали пък някой не ги е оставил с цел случайни минувачи да влязат? Дали пък не чакат някой конкретно? Също така е възможно самотни сърца да дават знак, че чакат някого. Който и да е. Че някой още не е намерен, но за него все пак има място в нечия душа и сърце. . . Или просто надеждата децата да се върнат у дома поне за пет минути и да целунат майчини сълзи, не изсъхващо спукащи се по набразденото от живота и мисли за децата лице. . .

сряда, 10 юли 2013 г.

Добро утро! ;)




                                      * * *


Когато слънцето изгрее
И видиш бисерна роса,
Когато птичи глас се лее
Гмурни се в моята коса.

Тогава, нежност моя,
Целувай моето дихание.
Тогава, ако още мога,
Ще вдишвам твоето ухание. . .

понеделник, 8 юли 2013 г.

СЪЛЗИ




            Морето реве с цяло гърло. . . Огромната си мъка, събирана сълза по сълза, стон по стон сега излива наведнъж. Блъска с вълни-ръце във вълнолома на своята младост. . . Безпомощно протяга надежда и се моли гръмогласно да му позволят да докосне за последен път своята любима. Своята любима лодка, която сега стои на брега и чака някой със силни и млади ръце да я потегне и да я пусне пак на вода. За да позволи на своя любим да я обгърне с нежните си ръце в меката си прегръдка. . . За последен път. . . Никой няма да дойде и да им подаде ръка за да могат отново да потанцуват заедно, пък макар и за един ден или дори един час. . . Морето продължава да ридае. . . Пръска сълзи по кея. Едничката му утеха е, че някоя от тях ще стигне до изгнилите и напукани дъски на старата любов, на любимата лодка. Ще се спусне по бръчките на олющеното и лице и ще се загуби в някоя пукнатина, водеща към най-съкровените тайни, които старата лодка крие. А две очи ги гледат и плачат. Плачат безмълвни и неутешими. Плачат безсилни. . .
        Един стар рибар излиза всяка сутрин пред своя дом, така, както е излизал всеки ден в открито море. Но сега излиза за да гледа тъжно морето седнал не в лодката на неговата младост, а на грубо скована пейка. Седи и гледа своя стар другар. . . Те са си споделяли всички тайни и копнежи. Заедно са се радвали на успехите. А сега заедно скърбят. . . Сълзите на стария рибар се спускат по лицето му. Следите от бурна младост и сизифов труд са толкова дълбоки, че някои сълзи потъват в тях досущ като в пукнатините по бордовете на старата лодка. А тези от тях, които успеят да се отронят падат на стария калдаръм - вкаменените сълзи на града. Докосват се до онези помисли, които старото рибарско селище всеки ден отново и отново излива към морето, но те никога няма да го достигнат. Ще стигат само до кея на споделената любов. . . Ще се сливат със сълзите на стареца. Ще наблюдават мълчаливо и ще продължават да се надяват. . . Да. . . Да. . . Да. . . Така би прозвучала светлата въздишка на стария фар. Той е бил свидетел на не една любов, на не една раздяла. . . Стои и всяка нощ разказва тази история на своите другари- самотни спящи чайки, буреносни облаци и звезден небосвод. Разказва я на всички, които могат да чуят светлия му глас, преминавайки по морски пътища и поглеждащи към самотно стърчащия фар на края на кея. . .

неделя, 7 юли 2013 г.

Ангелите - спасители!

     




      Вратата стои затворена, бяла и тиха. Пред нея се е събрала група хора. Всеки ден около 13.00 ч. това се повтаря. Хората идват с надежда и чакат. Чакат някой от ангелите, скрити зад вратата да излезе и да им каже добрата новина. Ангелите не бързат да съобщават каквото и да е. Някои преминават без да погледната хората дори. Други за секунда обменят няколко приказки на тих глас, почти шепнешком. Хората търпеливо и с надежда чакат. 
     И тогава, в някакъв момент след десет и тридесет минути или дори и повече, излиза някой ангел с още по-големи и ярко бели криле. Част от хората се вкупчват около него с надежда за добрата Вест. Ангелът чака въпросите - Кажете нещо за Петър, моля! Кажете нещо за Ваня! Ангелът поглежда в списъка си и споделя това, което знае, че може да сподели. А когато въпросите свършат идва ред на Ангелът да попита:" Има ли някой, който да е дошъл за. . .". Това е най-страшния въпрос, който може да ти зададе Ангелът! Не вещае нищо хубаво! Значи този човек, за който Ангелът пита, има нужда или от много силна вяра или вече няма нужда от НИЩО! 
     Вратата от която Ангелът се появява, а после се скрива е само за ангели. За хора има друга врата. Олющена от ударите на болнични легла, колички и апаратури, които ангелите бързат да пренесат през нея. Тази врата води в две посоки. Едната е към хората, които те чакат отвън. Другата е към. . . към небето при истинските ангели. Ако погледнеш над вратата за ангели ще видиш надпис "Интензивно отделение", Военно Медицинска Академия. 
Моля се, ангелите, които работят зад тази врата да не търсят близки на никой от хората вътре, за да му съобщават на тих глас в единия ъгъл новини, които всеки знае, че може да чуе, но не е готов да чуе. . .

     После, след като всички главни ангели са казали каквото имат да казват на хората, групата се разотива. Някои с още по "паднали" рамене, а други обнадеждени и дори усмихнати. . . Има и такива, които не могат да си тръгнат. . .Невярващи на чутото и не искащи да повярват!

     Господи, дай сили на Ангелите в бели престилки! Господи, дай здраве на хората, за които Ангелите се грижат! Господи, не ги оставяй! Амин!


Посвещавам на моята майка, която тръгна в посока към небето през вратата за хора, но изпратена от Ангелите при Ангелите.

събота, 6 юли 2013 г.

Още ли?




Още ли ме обичаш?
Или само спомена за мен те топли нощем?
Още ли ме искаш?
Или просто искаш миналото си?
Още ли съм добрата компания?
Или просто искаш да те слушам докато говориш?
Още ли съм твой приятел?
Този отговор не знаеш! Аз го знам.
ДА! Приятел съм ти!
И те обичам, дори когато ти не ме обичаш!
Дори когато просто си говориш за да те слушам!
Дори когато просто искаш миналото ти да се повтори!
Защото те обичам!

         

петък, 5 юли 2013 г.

Йерусалим, Божи гроб или едно пътуване към себе си

       Имах възможността да пребивавам десет дни в Израел и да мина по част от стъпките на Исус Христос. Странно, когато пристигнах се чувствах комфортно и много силно чувствах, че съм си у дома. Срещнах на самото летище мой приятел и съученик, който повече от двадесет години живее там. С това започнаха радостните и красиви дни, които преживях там. 
      Израел е място, в което се сливат енергиите на много народи, религии, вери и съдби. Но всичко това вие можете да прочетете в пътеводители, Интернет страници и всякакви научни и не научни публикации. Аз искам да ви споделя за моето усещане и моите преживявания. 
      Като начало искам да ви кажа какво чух по повод живущите в Израел:"Знаете ли кой е втория официален език в Израел?". А отговорът е  - "Иврид". Първият е РУСКИЯ. Над милион и половина руски евреи живеят примесени с още около шест милиона евреи. нормално руския да е навсякъде. Руски магазини, руски издания и т.н. и т.н. Даже радиостанциите предават и на руски! ;) 
     Друго, което ми направи силно впечатление е това, че навсякъде има системи за напояване на растенията. Даже и дърветата по тротоарите имат система за постоянна доставка на нужното количество вода. 
     Естествено, че посетих Божи гроб. Бях на стената на плача - много тъжно място и изцяло потопено в много тъжна енергия. Хора от цял свят се стичат за да измолят нещо от Господ Бог, което никой друг не може да им даде вече. Е, има и много туристи, които смятат за интересно да снимат това, че някой се е отдал на молбата си и се моли освен с душа и сърце и с цяло тяло. . .  Така и не намерих сили да отворя чантата с фотоапарата и да снимам личните моменти на толкова много хора.
     Бях и на река Йордан точно на мястото, където Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос. Минах близо до Сирийската граница при Голанските възвишения. Всичко бе много спокойно. Видях при дома в който е живял Св. Петър - заврян зет, между другото. Много и интересни места, много свети места и освен това пълно с поклонници от цял свят. 
     Израел е държава с многонационално общества. Хората там са се научили сами да се пазят от бомбени атентати и да предоставят за проверка багажите си преди да са ги попитали. Всеки забравен пакет и торба се забелязва веднага и се започва търсене на собственика. Полицията може да застреля някой на улицата ако сметне, че има реална заплаха от атентат. Можете да видите въоръжени военнослужещи с тежки автомати в градския транспорт, по улиците и в търговските обекти. На самата Стена на плача има вишки в които стоят снайперисти и обезпечават сигурността на вярващите и на туристите. Не знам как може така да се живее, но тези хора го правят.
     И всичко е бизнес. Араби и евреи взаимно правят бизнес. Предлагат се всевъзможни услуги, сувенири, туристически предложения и т.н. и т.н. И всичко това в една страна, която от самото си създаване през 1948 г. е постоянно във война. Само преди седмица, около 15.06.2013г., бе застрелян човек близо до стената на плача. Носел е раница и шапка. Казал е нещо, което близкостоящия полицай е разбрал като Аллах Акбар и вследствие на това го е застрелял. Не се говори много за тези неща в медиите. Но не видях омраза между евреи и араби. Живеят заедно и не се притесняват. 
     Българските евреи, които не са особено голяма част от населението в Израел, са на почит там. Не че нямат и те проблемите си, но всички ги уважават. А самата страна тачи подвига на българския народ през Втората световна война, когато не сме "дали" нито един български гражданин с еврейски произход на Хитлер. 


     Станах хаджия. Никога не съм се стремил към това. Така се случи. Присъствах на кръщене до входа на Божи гръб. После влязохме всички заедно и видяхме уникални места разходени от НАСТОЯТЕЛЯ на църквите на Божи гроб. А те са много. Специално за нас отвориха една врата, зад която се съхраняват мощите на МНОГО светии. Съхранява се и част от кръста господен. Нашият гид, до колкото настоятеля на църквите на Божи гроб може да се нарече гид, ни показа и хилядите кръстове, които кръстоносците са издълбавали лично в стените на храмовете. Показа ни и символичния Център на света. Блогослови ни и ни изпрати с миро, което подари на всеки.
     
     След като излязох от Божи гроб двама души от нашата група ми целунаха ръка и ми казаха - Честито, хаджи! Много интересно се почувствах. Пак повтарям, че никога не съм си мислел и не съм се стремил към посещение на Божи гроб, но след като ме поздравиха хора, които са по-възрастни от мен. . . за малко да се разплача. Без обяснение за мен дори, сълзите ми бяха на път да потекат. 
     Има нещо на това място. Освен огромната тълпа туристи там е пълно с история и енергия, която на мен лично ми повлия по този начин. Бях силно развълнуван. . . и още се вълнувам, когато си спомням този момент.
     Вече съм у дома в България. Не мога да забравя така лесно преживяното там, но си мисля, че имаме много да научим от хората живеещи в Израел. И за етническата търпимост и за колективното самосъзнание и за работливостта и за много много други неща. Не знам да ли съм стигнал до себе си, но със сигурност аз тръгнах по този път. почувствах се като някогашните хаджии, които с една каруца или пеша са стигали до Божи гроб, но прекосявайки много и различни земи са се срещали с хора от всякакви националности. Срещали са се с хора от различни вери и никой не ги е пипал, защото това са хора, тръгнали на поклонение пред своя Бог. Но пък контактували с тези хора и дали им от мъдростта на своята история и род. Самолета не ме ограничи в това да видя и разговарям с хора до като пътувах към и се връщах от Божи гроб. Сега трябва да осмисля и разбера това, което научих от тях. А това ще стане като вървя по пътя към себе си!

Хаджи Мартин Кърнолски