Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

неделя, 7 юли 2013 г.

Ангелите - спасители!

     




      Вратата стои затворена, бяла и тиха. Пред нея се е събрала група хора. Всеки ден около 13.00 ч. това се повтаря. Хората идват с надежда и чакат. Чакат някой от ангелите, скрити зад вратата да излезе и да им каже добрата новина. Ангелите не бързат да съобщават каквото и да е. Някои преминават без да погледната хората дори. Други за секунда обменят няколко приказки на тих глас, почти шепнешком. Хората търпеливо и с надежда чакат. 
     И тогава, в някакъв момент след десет и тридесет минути или дори и повече, излиза някой ангел с още по-големи и ярко бели криле. Част от хората се вкупчват около него с надежда за добрата Вест. Ангелът чака въпросите - Кажете нещо за Петър, моля! Кажете нещо за Ваня! Ангелът поглежда в списъка си и споделя това, което знае, че може да сподели. А когато въпросите свършат идва ред на Ангелът да попита:" Има ли някой, който да е дошъл за. . .". Това е най-страшния въпрос, който може да ти зададе Ангелът! Не вещае нищо хубаво! Значи този човек, за който Ангелът пита, има нужда или от много силна вяра или вече няма нужда от НИЩО! 
     Вратата от която Ангелът се появява, а после се скрива е само за ангели. За хора има друга врата. Олющена от ударите на болнични легла, колички и апаратури, които ангелите бързат да пренесат през нея. Тази врата води в две посоки. Едната е към хората, които те чакат отвън. Другата е към. . . към небето при истинските ангели. Ако погледнеш над вратата за ангели ще видиш надпис "Интензивно отделение", Военно Медицинска Академия. 
Моля се, ангелите, които работят зад тази врата да не търсят близки на никой от хората вътре, за да му съобщават на тих глас в единия ъгъл новини, които всеки знае, че може да чуе, но не е готов да чуе. . .

     После, след като всички главни ангели са казали каквото имат да казват на хората, групата се разотива. Някои с още по "паднали" рамене, а други обнадеждени и дори усмихнати. . . Има и такива, които не могат да си тръгнат. . .Невярващи на чутото и не искащи да повярват!

     Господи, дай сили на Ангелите в бели престилки! Господи, дай здраве на хората, за които Ангелите се грижат! Господи, не ги оставяй! Амин!


Посвещавам на моята майка, която тръгна в посока към небето през вратата за хора, но изпратена от Ангелите при Ангелите.