Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

понеделник, 15 юли 2013 г.

Бавни мисли





Бавно стъпвам и се нося тихо покрай заспалите прозорци и притихнали градини. Повечето дворни врати са затворени. Тук таме някоя градинска лампичка свети, колкото да създаде мъничко уют.
Затворените порти ми се струват ясни - вероятно всички са си у дома. Или пък просто не искат гости. Виж, отворените са ми по-интересни. Дали пък някой не ги е оставил с цел случайни минувачи да влязат? Дали пък не чакат някой конкретно? Също така е възможно самотни сърца да дават знак, че чакат някого. Който и да е. Че някой още не е намерен, но за него все пак има място в нечия душа и сърце. . . Или просто надеждата децата да се върнат у дома поне за пет минути и да целунат майчини сълзи, не изсъхващо спукащи се по набразденото от живота и мисли за децата лице. . .