Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

петък, 5 юли 2013 г.

Йерусалим, Божи гроб или едно пътуване към себе си

       Имах възможността да пребивавам десет дни в Израел и да мина по част от стъпките на Исус Христос. Странно, когато пристигнах се чувствах комфортно и много силно чувствах, че съм си у дома. Срещнах на самото летище мой приятел и съученик, който повече от двадесет години живее там. С това започнаха радостните и красиви дни, които преживях там. 
      Израел е място, в което се сливат енергиите на много народи, религии, вери и съдби. Но всичко това вие можете да прочетете в пътеводители, Интернет страници и всякакви научни и не научни публикации. Аз искам да ви споделя за моето усещане и моите преживявания. 
      Като начало искам да ви кажа какво чух по повод живущите в Израел:"Знаете ли кой е втория официален език в Израел?". А отговорът е  - "Иврид". Първият е РУСКИЯ. Над милион и половина руски евреи живеят примесени с още около шест милиона евреи. нормално руския да е навсякъде. Руски магазини, руски издания и т.н. и т.н. Даже радиостанциите предават и на руски! ;) 
     Друго, което ми направи силно впечатление е това, че навсякъде има системи за напояване на растенията. Даже и дърветата по тротоарите имат система за постоянна доставка на нужното количество вода. 
     Естествено, че посетих Божи гроб. Бях на стената на плача - много тъжно място и изцяло потопено в много тъжна енергия. Хора от цял свят се стичат за да измолят нещо от Господ Бог, което никой друг не може да им даде вече. Е, има и много туристи, които смятат за интересно да снимат това, че някой се е отдал на молбата си и се моли освен с душа и сърце и с цяло тяло. . .  Така и не намерих сили да отворя чантата с фотоапарата и да снимам личните моменти на толкова много хора.
     Бях и на река Йордан точно на мястото, където Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос. Минах близо до Сирийската граница при Голанските възвишения. Всичко бе много спокойно. Видях при дома в който е живял Св. Петър - заврян зет, между другото. Много и интересни места, много свети места и освен това пълно с поклонници от цял свят. 
     Израел е държава с многонационално общества. Хората там са се научили сами да се пазят от бомбени атентати и да предоставят за проверка багажите си преди да са ги попитали. Всеки забравен пакет и торба се забелязва веднага и се започва търсене на собственика. Полицията може да застреля някой на улицата ако сметне, че има реална заплаха от атентат. Можете да видите въоръжени военнослужещи с тежки автомати в градския транспорт, по улиците и в търговските обекти. На самата Стена на плача има вишки в които стоят снайперисти и обезпечават сигурността на вярващите и на туристите. Не знам как може така да се живее, но тези хора го правят.
     И всичко е бизнес. Араби и евреи взаимно правят бизнес. Предлагат се всевъзможни услуги, сувенири, туристически предложения и т.н. и т.н. И всичко това в една страна, която от самото си създаване през 1948 г. е постоянно във война. Само преди седмица, около 15.06.2013г., бе застрелян човек близо до стената на плача. Носел е раница и шапка. Казал е нещо, което близкостоящия полицай е разбрал като Аллах Акбар и вследствие на това го е застрелял. Не се говори много за тези неща в медиите. Но не видях омраза между евреи и араби. Живеят заедно и не се притесняват. 
     Българските евреи, които не са особено голяма част от населението в Израел, са на почит там. Не че нямат и те проблемите си, но всички ги уважават. А самата страна тачи подвига на българския народ през Втората световна война, когато не сме "дали" нито един български гражданин с еврейски произход на Хитлер. 


     Станах хаджия. Никога не съм се стремил към това. Така се случи. Присъствах на кръщене до входа на Божи гръб. После влязохме всички заедно и видяхме уникални места разходени от НАСТОЯТЕЛЯ на църквите на Божи гроб. А те са много. Специално за нас отвориха една врата, зад която се съхраняват мощите на МНОГО светии. Съхранява се и част от кръста господен. Нашият гид, до колкото настоятеля на църквите на Божи гроб може да се нарече гид, ни показа и хилядите кръстове, които кръстоносците са издълбавали лично в стените на храмовете. Показа ни и символичния Център на света. Блогослови ни и ни изпрати с миро, което подари на всеки.
     
     След като излязох от Божи гроб двама души от нашата група ми целунаха ръка и ми казаха - Честито, хаджи! Много интересно се почувствах. Пак повтарям, че никога не съм си мислел и не съм се стремил към посещение на Божи гроб, но след като ме поздравиха хора, които са по-възрастни от мен. . . за малко да се разплача. Без обяснение за мен дори, сълзите ми бяха на път да потекат. 
     Има нещо на това място. Освен огромната тълпа туристи там е пълно с история и енергия, която на мен лично ми повлия по този начин. Бях силно развълнуван. . . и още се вълнувам, когато си спомням този момент.
     Вече съм у дома в България. Не мога да забравя така лесно преживяното там, но си мисля, че имаме много да научим от хората живеещи в Израел. И за етническата търпимост и за колективното самосъзнание и за работливостта и за много много други неща. Не знам да ли съм стигнал до себе си, но със сигурност аз тръгнах по този път. почувствах се като някогашните хаджии, които с една каруца или пеша са стигали до Божи гроб, но прекосявайки много и различни земи са се срещали с хора от всякакви националности. Срещали са се с хора от различни вери и никой не ги е пипал, защото това са хора, тръгнали на поклонение пред своя Бог. Но пък контактували с тези хора и дали им от мъдростта на своята история и род. Самолета не ме ограничи в това да видя и разговарям с хора до като пътувах към и се връщах от Божи гроб. Сега трябва да осмисля и разбера това, което научих от тях. А това ще стане като вървя по пътя към себе си!

Хаджи Мартин Кърнолски