Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

петък, 5 април 2013 г.

Песен-подарък - проект с визия за бъдещето!



     Преди няколко месеца имах удоволствието да стана част от едно телевизионно шоу в качеството си на жури. Шоуто, на български, се казва "Песен-подарък". Простичко - трима професионалиста и пет деца-певци оценяват изпълненията на кандидатите за песен-подарък. При това не става дума за клавир само, а и за видеоклип към новата песен. В момента приключва априлската ваканция. Скоро училищата ще се напълнят с детска глъчка. Но аз се сещам за моите пролетни ваканции. Тогава Съюза на българските композитори, Съюза на българските писатели и Съюза на българските художници организираха с помощта на образователното министерство лагер-школи. Там учителите по рисуване, музика и литература идваха с по един ученик. Те самите, учителите, черпеха знания от лектори, които бяха изявени български творци за деца. А децата се упражняваха и биваха поущрявани във всяко тяхно творческо начинание. Тогава в България имаше над 600 ( шестстотин ) детски вокални групи и много повече детски хорове. Тогава в СБК ( Съюза на българския композитор ) имаше катедра или кабинет, не съм съвсем сигурен, "Детска музика". Това включваше не само песни, но и оперети, опери, балети, мюзикъли и т.н. произведения, специално написани за деца.
     Защо пиша всичко това? Защото вече повече от двадесет години ние, възрастните възпитаваме децата си с музиката, която НИЕ харесваме и смятаме за детска. Защото всеки, който си купи компютър се нарича композитор, писател, художник, дизайнер или каквото може да намери като програмен продукт за компютъра си. Но никой не мисли, че толкова сме свалили вече горната граница на понятието ДЕТЕ, че на 11-12 години те вече по принуда слушат и гледат произведения, които  НЕ СА за деца. 
       Защо пиша всичко това? Защото шоуто, в което взех участие като жури, подарява ДЕТСКИ ПЕСНИ!!! Повтарям - ДЕТСКИ ПЕСНИ! Написано специално за деца и оценени от професионалист като подходящи по тема и музика, като ДЕТСКИ! Защото без всякакъв намек за вяра и религия, руската православна църква прави това предаване и възпитава в обич и уважение към изкуството и тези, които го създават! Защото руската православна църква е намерила начин и сили да вдъхва доверие и надежда, че не всичко е по-ценно от душевността и усмивката на детето! 
      Защо пиша всичко това? Защото се чудя кога някой у нас, на ниво държава или църква,  ще се сети, че ако възпитаваме във високо стойностна ценностна система, то нашите деца ще бъдат стожери и на българското и на качественото и на стойностното. Защото безхаберието и мисълта за едната печалба остави на последно място вече и по образование българските деца и млади хора! Нещо повече, тласка ни в посока, от която и сто години ще ни е трудно да се съвземем!
      Този проект, това предаване "Песен-подарък", което руските ни колеги са направили се разпространява в цяла Русия. Гледа се чрез сателит и Интернет. Дава знания и напътствия индиректно на преподаватели и ученици в села и махали, казано на български, но места забравени от Бога, но на хора, които имат нужда от духовност. Дават им смисъл и вяра в утрешния ден. А какво даваме ние на децата у нас? някой може ли да каже колко са детските БЪЛГАРСКИ телевизии? Колко са детските предавания, които са произведени у нас, по националните ефири? Не се мъчете - броим ги с пръстите на едната ръка. Не се учудвайте после, че децата ви не четат, не познават поезията, не влизат в гарелии и не посещават концерти. Не се учудвайте, че те искат само и единствено лесно и достъпно да получат на готово всичко. Не се учудвайте, че всички сме им длъжни! ДЛЪЖНИ СМЕ ИМ! 

Това и връзка към предаването, за което говоря:

http://www.radostmoya.ru/project/pesenka_v_podarok/video/