Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Бързата лента


            Това е бързата лента. От всичките пет ленти на МКАД ( Московская Колцевая Автомобилная Дорога ). Този човек има време да излезе от колата си, да изпуши една цигара и да се качи спокойно отново вътре. Извинете ме за качеството на снимката! Направена е с телефон. Апарата ми е винаги с мен, но беше в багажника и реших, че ще допусна този компромис. Още повече, че това е по-скоро за да придобиете представа какво е "пробка" или иначе казано задръстване. Часът е само 22.45. А датата е 29.11.12г. Някъде по околовръстното на Москва. . . И това е километри!
             Приятно пътуване!


сряда, 28 ноември 2012 г.

Втора награда на първият си конкурс - БРАВО!

             Скъпи приятели,
             моята приятелка, фотографката Деница Рулинска, спечели втора награда на конкурса на списание Фотомания с тема "Снимай музиката". Невероятно съм горд, че това се случи, защото снимката е и главната във фотоизлоложбата посветена на Лауреатски дни "Катя Попова - Плевен 2012" с надслов "Музикален обектив", което потвърждава и нашият добър вкус. А ето и самата фотография:



Браво, Дени!


Да, това е колело!

Вие може и да не повярвате, но това нещо се движи и при това ползва силата на шест човека едновременно! Не знам как бих се чувствал на такова возило, но на мен ми се струва, че не бива да се пробвам в градски условия като московските.А още повече и да седя гърбом в посока на движението!


понеделник, 26 ноември 2012 г.

Бяла и добра. . .

         Днес Москва е бяла и добра. Вали сняг и всичко лека полека побелява. Малко под нулата е. В колата не е студено, но на улицата може и да е... Бяла е заради снега. Добра - защото е изплашила повечето шофьори и днес се минава "бързо" почти навсякъде. Цари някакво особено спокойствие у всички. А пък аз приготвих на руските си колеги свинско със зеле. Не, че искам да се хваля, но го "ометоха" за нула време. 

        Мдаааа, днес Москва е бяла и добра - мирише на България!

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

„Бистришки тигри“ срещу „Роженски мечки“



„Бистришки тигри“ срещу „Роженски мечки“

Хора, задава се доста интересен мач! Току що прочетох, че „Бистришките тигри“ на Бате Бойко са предизвикани на футболна среща от „Роженските Мечки“ на доц. Таню Бонев, който е директор на Роженската обсерватория.
Следват няколко въпроса. Първо – защо ще играят? Има ли залог? И на чий  терен ще играят? Ще има ли мач-реванш? И други такива. Ако няма залог, то аз предлагам един. Ако победят „Роженските мечки“ да вземат ОНЗИ един милион лева, който Бате ни Бойко даде за излъчването на родното футболно първенство по телевизора. Нещо повече – да го узакони в парламента навеки. Той това го може за сега. Защо именно това? Ами защото този милион май е излишно даден. Ако бе чак толкова нужно и интересно това първенство щяха да се избият от телевизиите да го КУПЯТ сами!
Така, обаче, ако Бате Бойко мобилизира тигЪрите си и кацайки с правителственият самолет на летището до к.к. „Пампорово“, което той преди това лично ще открие, победи „Роженските мечки“, то аз предлагам да го поканят за член-кореспондент, професор, доктор на астрономическите науки и да му дарят Роженската обсерватория също навеки. Тя става и за лятна вила с подвижен покрив. Мисля, че така е честно.
Остава да разберем кога ще се играе мача за да отидем и ние на стадиона и да викаме за любимия ни отбор този на . . . Вие решете на кой!

Русия – позната и непозната, преобразяваща се всеки ден, другари! Дебела касиерка пояснява:“След единайсет алкохол не се продава!“.



Русия – позната и непозната, преобразяваща се всеки ден, другари!


Дебела касиерка пояснява:“След единайсет алкохол не се продава!“.




Те забраниха „Ну, погоди!“, „Диамантената ръка“ и други свои класики. Те опитаха вече със сух режим. Опитаха и с ГУЛАК. . . Но това, което ми се случи току що ме върна мигновено към тази стара наша песничка за китара, огън и обикаляща бутилка ракия някъде от средата на седемдесетте години.
Москва, 13.11.2012г. ( явно съм фаталист, но виждам някакви конфигурации от цифри, които ме карат да си мисля, че може и да съм сбъркал нещо ), районно магазинче ( разбирайте – търговска площ от поне 250 кв. метра ), часът е 23,15. Току що съм си купил кисели краставички и се насочвам към богато обзаведения с артикули щанд за водка. Окото ми радват над петдесет вида водка. От добре познатите ни „Столичная“ и „Руский стандарт“ до силно непознати марки-еднодневки. Но окото ми все пак се радва. Тези, които ме познават, знаят, че водка пия само в Русия и при изключителни случаи у нас в България. Но просто след дългият трудово-транспортен ден ми се прииска да пийна една „рюмачка“ и да „закуся“ с една кисела краставичка. Трудов ми е денят, защото съм на майсторски клас в Москва и работя с млади певци за тяхното сценично представяне. А е транспортен, защото всеки, който у нас се оплаква от задръствания е добре да посети Москва и да се запознае с техните „пробки“. Тук човек губи по два и повече часа за транспорт в посока ако е с кола. След дългия ден аз все пак се добирам до мястото, където съм настанен. В магазина съм и, както вече отбелязах, гордо държа кисели краставички в едната ръка. Ушанка на главата. Раница с компютър и фотоапарат на гърба. Провирам се между хора, които също бързат да си купят нещо и да се прибират, към щанда с водката. Показвам желаната бутилка и вадя пари. А „дебела касиерка пояснява:“След единайсет алкохол не се продава!““.
Можете ли да си представите ужасът в който изпаднах!? Може ли в родината на водката, в страната на „Ну, погоди!“ и „перестройката“ да се случи и тази трагедия? Седя нещастен с прозрачно полиетиленово пликче пълно с кисели краставички насред големия магазин и като изгубено дете на бургаския плаж в края на осемдесетте години на миналия век съм готов да се разридая горко. Не, не за водката! Водка ще си купя утре сутринта в 8.00 ч. като отворят магазина и то с цел да не остана и следващата вечер без желаната напитка. Готов съм да се разплача за изгубеното прекрасно старо време, когато по тези ширини хората живееха свободно. Честно казано, никой не може да направи с един закон и три заповеди, с няколко забрани на едни от най-популярните в света детски анимационни филмечта или пък със препоръката да се спира на пешаходната пътека от руския човек европеец от швейцарски тип. За това трябват поколения наред. Или както е казал народа – колкото време качваш върха на планината, толкова време трябва и за да се спуснеш до равнината.

П.П. Само да добавя, че бирата, която се продава след единадесет, е с не по-голямо от 5% съдържание на алкохол! Искам си „Ну, погоди!“-то и възможността да пийна една водка, та ако ще и в три сутринта да ми се прииска да си я купя!

сряда, 7 ноември 2012 г.

Спомени с едногодишна давност

       Предстои ми едно дълго пътуване из необятната руска шир. Но преди да тръгна се подготвям с кадри от миналогодишния месец ноември. Това си беше една истинска руска зима в една истинска руска приказка. Надявам се да ви харесат тези снимки. Мен лично ме връщат в детството и ми напомнят за приказките за цар Салтан и Иля Муромец. Вярвам, че и тази година ще донеса красиви кадри от Русия.








петък, 2 ноември 2012 г.

Добре се живее. . .


- Добре се живее при нас. - това ми каза тази баба в село Добърско днес.

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Честит празник

Празник е!
Погледнете в Интернет колко пъти е отбелязан Хелуин и колко пъти празника на Будителите! Направете си труда и си дайте равносметка на какво сме заприличали. На тикви. Ама с дупки. Тоест, изпили са ни мозъка мноооого отдавна.
Честит празник!