Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

събота, 15 септември 2012 г.

Радост

Искам да ви запозная с една моя малка приятелка. Срещнахме се веднаж, но погледнете как ме гледа и ми се радва. Малко кокетничи и дори флиртува. Тя едва ли ще ме помни, но аз ще запомня тази усмивка за цял живот. И как не, нали съм я запечатал "на кадро". И аз искам да съм на такава снимка с такава усмивка. А вие?






Срещнахме се в Швеция в началото на месец август. Мястото е малкото градче Носекер. Далеч на север по време на фестивала УРКУЛТ, за който бегло ви споменах в предно мое писание. Дори публикувах и моя снимка в одеждите на готвач.

Дано да ви хареса този портрет направен от мен! Аз лично се гордея с него.

петък, 14 септември 2012 г.

Писмо до президента на Р България г-н Плевнелиев

Аз направих каквото мога. Написах писмо от мое име до президента на Р България г-н Росен Плевнелиев и го изпратих чрез формата за контакт в страницата на президентството. Ето какво написах:

Уважаеми г-н Президент,
с цялото ми уважение и разбиране на Вашето натоварено ежедневие, се обръщам към Вас с молба за намеса и решаване случаят с Йордан Опиц по начин достоен и европейски.
Моля Ви, направете това, което е във Вашите правомощия за да отмените наказанието на Йордан Опиц!
Кажете ми честно, Вие няма ли да вдигнете оръжие срещу нападател във Вашият дом? Едва ли първо ще го попитате за здравен статус, години и семейно положение.
Г-н Президент, Вие можете да промените хода по това дело! Вие можете да покажете, че сте начело на България и можете да взимате правилни решения за да поправите грешки, които са направени от хора - действия и закони.
С уважение и надежда!
Мартин Кърнолски

Не знам дали ще помогне. Но се надявам, че няма да навреди!

Можете и вие да напишете писмо и да го изпратите. Това е адреса на президента:
http://www.president.bg/contacts.php

Успех!


Йордан Опиц - вик за помощ или крещяща безпомощност

Не зная за вас, но аз не се учудвам на такава реакция от страна на съда.

Всъщност какво трябва да ни учуди? Това, че някой е вдигнал оръжие за да се защити, това, че някой е убит или това, че невинен е осъден?

Нищо не ме учудва. Аз също бих вдигнал ръка с оръжие, за да защитя дома си и семейството си. Това с убитите, че ние го виждаме вече на всяка страница, екран или новинарска радио емисия. Някой учудва ли се? Аз не!

Че е осъден невинен у нас - хайде сега да видим кой ще се учуди на това!? И как някакви хора със заповед за издирване и задържане си пият кафето с полицаи и политици в центъра на някой град, а някой, който е откраднал една кокошка или пък е взел мотиката на съседа е осъден по бърза процедура. Да не говорим за наркопласьорит около училищата! Много дълга и тъжна тема.

Не за да ви успокоя, а за да ви покажа, че и по света това се случва ще ви разкажа за един мой приятел, който живя десетина години в щатите. Имал е магазин за компютри и компютърни компоненти. Вероятно и всякакви други джаджи. Един слънчев ден влиза някакъв мъж. Вади хладно оръжие и иска оборота от касата. Естествената реакция на моя приятел е да се защити. Вади законно притежаваната пушка из под тезгяха и я насочва към него. В същия гръмогласен стил на говорене, какъвто използва и крадеца, той го "моли" да напусне. Вика и полиция с паник бутон и т.н. процедури. Има и свидетел - своя служителка.

Следва интересната част. Съдят се. Тоест, моя приятел съди крадеца. В съда, обаче, онзи човек вади контра иск за нанесени психически травми от това, че към него е била насочена пушка и са му крещели. Бил си загубил съня и други подобни неща. Представяте ли си, че всъщност моя приятел за малко не е влязъл в затвора? Представяте ли си, че той се оказва виновен, че е крещял в лицето на нападателя, след като онзи е крещял преди това на него? Представяте ли си, че той има и видео записи от събитието направени от охранителните камери? И представяте ли си, че това НЕ ПОМАГА? Аз не, но е факт. Всичко се разминава на косъм в последния момент. Но какво от това?

От съображения за опазване на личното пространство не съобщавам името на моя приятел. Той сега е в България и развива бизнес тук. Но като гледам как се развиват нещата у нас може би и от тук ще си тръгне някой слънчев ден.

АЗ ИСКАМ ДА ИЗВИКАМ НА ВСИЧКИ, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ МОГАТ ДА ВЛЕЗАТ В ДОМА МИ И ДА СЕ ОПИТА ДА МЕ ОБЕРАТ ИЛИ НАПАДНАТ: НЕ МЕ Е СТРАХ ДА ВЛЕЗНА В ЗАТВОРА ЗА НЕПРЕДУМИШЛЕНО ИЛИ ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО НА НАПАДАТЕЛ! И МЕН КАТО ЙОРДАН ОПИЦ МЕ Е СТРАХ ЗА БЛИЗКИТЕ МИ!

Да подкрепим Йордан Опиц и да предпазим себе си, от липсата на право на защита!!! Нека нашето мнение, ако то съвпада, стигне до максимален брой хора! Така може и някой от висшестоящите "другари и другарки" да се замислят и да направят нещо, за да отменят наказанието на Йордан Опиц!











сряда, 12 септември 2012 г.

ПОКОЙ


Покой


Умората затръшва ми очите.
Със крясък си отива ръбестия ден.
Поглеждам в огледалото - мълчите!
Последната звезда догаря в мен. . .

Със скърцане завъртам се към утре.
Не смазани мечтите в мене драскат.
Отвън лъщя, но знаеш ли какво е вътре?
С молба за мъничко покой сълзи ме стряскат. . .

вторник, 11 септември 2012 г.

Малка равносметка на отминаващото лято



Лятото отминава бавно и безвъзвратно. Но аз не се оплаквам, а се хваля! Едно прекрасно лято, което ми донесе вълнуващи емоции и сбъднати мечти.


Направих не веднаж, не два пъти, а цели три пъти кулинарно-музикално шоу. Представях българска кухня и българска музика и съм уверен, че вече има поне петдесет чужденци, които знаят малко по-повече за нашата страна.











Научих се да управлявам хвърчило тип "Делта".







Не стига това, ами се влюбих в хвърчило от вида "Revolution". Сдобих се и с него. Първият "Revotlution kite" в България е мой!







Бях в чужбина. Бях и на нашето Черно море.

Работих с млади изпълнители на майсторски клас по сценично поведение.

Снимах. Снимах. Снимах! Имах фотографското щастие да снимам звездата на руската попмузика Филип Киркоров на концерта му в Бургас.







 Имам и нов фотоапарат.




Направих и втората си самостоятелна фото изложба, но с участието на прекрасният човек и невероятен художник Румен Статков, който представи някои свои картини. Имах честта да представя САМО негови портрети.




По-важното е, че успях голяма част от преживяното да го споделя със Стела Кърнолска - моята по-добра половинка. Двамата - неразделни и щастливи! Ние нямахме първи меден месец. Но второ златно лято имахме!





Щастлив съм!

Сега ме очакват два фестивала, които аз организирам, няколко майсторски класа зад граница и, вероятно много нови и все хубави неща.

ЩАСТЛИВ СЪМ!