Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Русия – позната и непозната, преобразяваща се всеки ден, другари! Дебела касиерка пояснява:“След единайсет алкохол не се продава!“.



Русия – позната и непозната, преобразяваща се всеки ден, другари!


Дебела касиерка пояснява:“След единайсет алкохол не се продава!“.




Те забраниха „Ну, погоди!“, „Диамантената ръка“ и други свои класики. Те опитаха вече със сух режим. Опитаха и с ГУЛАК. . . Но това, което ми се случи току що ме върна мигновено към тази стара наша песничка за китара, огън и обикаляща бутилка ракия някъде от средата на седемдесетте години.
Москва, 13.11.2012г. ( явно съм фаталист, но виждам някакви конфигурации от цифри, които ме карат да си мисля, че може и да съм сбъркал нещо ), районно магазинче ( разбирайте – търговска площ от поне 250 кв. метра ), часът е 23,15. Току що съм си купил кисели краставички и се насочвам към богато обзаведения с артикули щанд за водка. Окото ми радват над петдесет вида водка. От добре познатите ни „Столичная“ и „Руский стандарт“ до силно непознати марки-еднодневки. Но окото ми все пак се радва. Тези, които ме познават, знаят, че водка пия само в Русия и при изключителни случаи у нас в България. Но просто след дългият трудово-транспортен ден ми се прииска да пийна една „рюмачка“ и да „закуся“ с една кисела краставичка. Трудов ми е денят, защото съм на майсторски клас в Москва и работя с млади певци за тяхното сценично представяне. А е транспортен, защото всеки, който у нас се оплаква от задръствания е добре да посети Москва и да се запознае с техните „пробки“. Тук човек губи по два и повече часа за транспорт в посока ако е с кола. След дългия ден аз все пак се добирам до мястото, където съм настанен. В магазина съм и, както вече отбелязах, гордо държа кисели краставички в едната ръка. Ушанка на главата. Раница с компютър и фотоапарат на гърба. Провирам се между хора, които също бързат да си купят нещо и да се прибират, към щанда с водката. Показвам желаната бутилка и вадя пари. А „дебела касиерка пояснява:“След единайсет алкохол не се продава!““.
Можете ли да си представите ужасът в който изпаднах!? Може ли в родината на водката, в страната на „Ну, погоди!“ и „перестройката“ да се случи и тази трагедия? Седя нещастен с прозрачно полиетиленово пликче пълно с кисели краставички насред големия магазин и като изгубено дете на бургаския плаж в края на осемдесетте години на миналия век съм готов да се разридая горко. Не, не за водката! Водка ще си купя утре сутринта в 8.00 ч. като отворят магазина и то с цел да не остана и следващата вечер без желаната напитка. Готов съм да се разплача за изгубеното прекрасно старо време, когато по тези ширини хората живееха свободно. Честно казано, никой не може да направи с един закон и три заповеди, с няколко забрани на едни от най-популярните в света детски анимационни филмечта или пък със препоръката да се спира на пешаходната пътека от руския човек европеец от швейцарски тип. За това трябват поколения наред. Или както е казал народа – колкото време качваш върха на планината, толкова време трябва и за да се спуснеш до равнината.

П.П. Само да добавя, че бирата, която се продава след единадесет, е с не по-голямо от 5% съдържание на алкохол! Искам си „Ну, погоди!“-то и възможността да пийна една водка, та ако ще и в три сутринта да ми се прииска да си я купя!