четвъртък, 14 април 2016 г.

Най-южната точка на континентална Азия


    Това е въженият мост на остров Сентоса, който води до най-южната точка на континентална Азия. Днес това е туристическо място изпълнено с всякакви видове атракции - от инерционни влакчета и водни пързалки до холивудски атракции, аквариум, водни спортове и луксозни хотели. От двете кули в дъното на снимката се открива морски пейзаж изпълнен с кораби на рейд натоварени с контейнери, контейнери, контейнери. . . Чакащи да влязат в едно от най-големите разпределителни пристанища в Азия. А от там контейнерите да поемат своя път към незнайни близки и далечни посоки. 



четвъртък, 14 януари 2016 г.

Честит рожден ден, мамо!

Честит рожден ден, мамо!

Аз ще си спомням, мамо,
За твоя ден рожден
И за това как твойто рамо
Било е винаги до мен.

За тихите сълзи, усмивката в очите,
За укора и радостния смях. . .
За хиляди проблеми от които
Криеше ме – малък бях.

Аз ще си спомням, мамо,
Не само колко си добра.
Аз ще си спомням, мамо,
И тези, другите неща.

Как само с поглед казваше „Обичам!”. . .
Как галешеме само отдалече,
Но винаги на теб съм можел да разчитам
Уви, сега те няма вече.

Аз още помня, мамо,
Как грееше лицето ти,
Когато те поглеждах аз през рамо –
Нали това съм аз – детето ти!

Наздраве за рождения ти ден!
Наздраве и за миналите дни!
Любими  днес – жена и дъщеря – стоят до мен.
А ти лети сега високо, мамо! Лети, лети. . .


понеделник, 21 декември 2015 г.

На Вася Попова


***

( На Вася Попова )

Заключил мислите си зад затворени очи

Опипом търсиш пътя.

Над  теб прелитат хиляди мечти,

А някой тъй далече хвърлил ти е пъпа. . .


понеделник, 23 ноември 2015 г.

Сингапур във снимки

Скъпи приятели, 
благодарение на Емил Янев и Кин Стоянов ви показвам част от снимките, които съм направил в Сингапур. Те ги компилираха в тази фотоимпресия и сега вие ще можете да ги видите. Надявам се, че ще ви допаднат и ще ви дадат мъничка представа за красотата на градът-държава Сингапур.




четвъртък, 27 август 2015 г.

„Златният Орфей“ – защо да НЕ бъде организиран отново

„Златният Орфей“

– защо да НЕ бъде организиран отново

Уважаеми музиканти, певци, композитори, текстописци, аранжори и многоуважаема публико,

Вече няколко дни чета как и защо ТРЯБВА да се възроди, организира на нова сметка, пресъздаде духът и т.н. красиви слова за „Златният Орфей“. Тук таме в писанията и мненията, които чета се прокрадва и мисълта, че МОЖЕ и да не се организира, като някои от споделящите тази мисъл дават своите аргументи. Но ако сравним тези мнения с противните – ЗАЩО ТРЯБВА да се организира „Орфеят“, те са капка в морето. Аз ще пропусна частта „ЗА“, тъй като едва ли ще успея да допринеса с нещо към калейдоскопа от мнения, които поддържат идеята за възраждане на „Орфеят“ при това в юбилейна година. Бих искал да обърна внимание на частта „ПРОТИВ“ организирането на този емблематичен, в близкото минало, фестивал.
Да започнем с емоционалното. Всеки от нас си е мечтал за нещо. Всеки е очаквал нещо с нетърпение. Всеки е преживявал предварително очакваната ситуация в главата си. При това нееднократно. А когато дойде заветния миг на сбъдване на желаната и очаквана случка. . . всичко е различно. В един случай много по-хубаво и приказно, в друг много по-бледо и незабележимо от мечтите ни, но е различно. Винаги е различно от мечтата ни. Защото няма два еднакви момента в нашия живот. Дори и да става дума за повторение на събитие и да се опитаме да повторим обстоятелствата до последната малка подробност, то нищо не може да гарантира повторението му с емоцията, настроението и усещането такова, каквото е било предния път. Ето защо от емоционална гледна точка след шестнадесет години пропуск за организиране на „Златният Орфей“ очакванията да се случи отново „всенародният за всички шоумени“ празник са застрашени от риска да бъдат излъгани. Като тук не казвам, че непременно ще бъде по-добре или по-зле от „едно време“. Но пък ако трябва да сме честни най-вероятно ще е по-зле.
Взимам повод от последното изречение на първият аргумент, за да ви представя и вторият си такъв. Организатор на събития, концерти, фестивали, сватби и погребения, рождени дни, олимпийски игри – това е професия, която хората изучават. Ако не си я практикувал в последните шестнадесет години риска да си пропуснал естествените етапи на развитие в собствения си организационен опит, знания и умения е много голям. Изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД Златко Димитров обяви, че дружеството е готово да се срещне и с други организатори на музикални събития от фестивален и концертен характер, но би искал да провери „организационният им капацитет“. Зад тези думи прозират две неща – финансови и организационни възможности. Първото се доказва лесно – разпечатка или справка от банковата сметка доказва възможностите във финансов план. Същата работа вършат и договорите с рекламодатели, спонсори и други подобни. Виж второто е малко по-трудно доказуемо ако в последните шестнадесет години не си направил нито едно събитие от вида на декларираното такова за бъдеща организация. Няма да се спирам на негативите, които такова отношение към организатори с бъдещи планове за създаване на събития на територията на „Слънчев бряг“ АД трябва ще понесат и не искам да виня изцяло хората, пожелали да организират юбилейното издание на „Орфея“, в препятстване на колегите си в бъдеще.
Трети аргумент – имаме ли нужда от такова събитие? Отговорът е категорично НЕ! Да погледнем към живият бизнес в България – чалгата или попфолкът, както някои го наричат – ако такава форма беше печеливша, то до сега Пайнер да са си създали свой независим от никой и нищо фестивал! Погледнете около вас какво става, колеги музиканти и певци. Пълно е с конкурси. Явяват се СТОТИН участници желаещи слава и победа. Конкурсите се превърнаха в „културен туризъм“ – плащаш едни пари, за да участваш в един конкурс и да получиш една диплома за участие. Ако случайно извоюваш и награда – получаваш втора диплома, този път за класиране. В някои случаи и статуетка. Всъщност това, което се опитвам да ви кажа е, че тази форма на музикален конкурс, се обезцени. И отново за това сме си виновни ние – тези, които ги организираме. Никой не се вълнува от такива конкурси вече. Не само у нас, но и в чужбина. Публиката е само и единствено от родители, приятели и учители на младите дарования, които се борят за слава. След третия час в залата не остава никой! Да, „Златният Орфей“ е друга категория. Вярно е! Но по същността си е същото – изпяваш песен и някой я оценява. А после? После. . .нищо!
Да разгледаме два от големите конкурси в Европа. Предлагам ви „Славянский базар“ и „Новая волна“. Тази и предните години нивото на последните два драстично се променя. Качеството на изпълнителите пада. Ако не вярвате можете да проверите думите ми в youtube.com. Това е знак, че организаторите все по-трудно и трудно намират участници за тези конкурси на такова високо ниво, че концертите да са безспорни от гледна тока на качеството на изпълнителите. Тоест, и при тези огромни машини, които се поддържат от правителствата на държавите в които се провеждат има сериозна криза. И кризата не е финансова, а творческа. Да творческа на организационно ново! Няма нищо ново – повтаря се едно и също година след година, а хората вече имат достъп да интересни събития по света чрез интернет и старите неща не ги вълнуват толкова. Как очаквате телевизиите да снимат малките фестивалчета и конкурси, които се нароиха в последните години у нас? Кому те са интересни? Само финансови интереси ( плащане за заснемане и излъчване ) могат да накарат БНТ да си свърши работата дори тогава, когато събитието е интересно! За другите телевизии и финансовия ангажимент не може да се яви аргумент за заснемане. Това се доказва от практиката.
И още нещо. Отдавна тези фестивали не са „трамплин“ за песни и изпълнители в тяхната кариера. Ако преди време е било така, то сега вече нещата са доста променени.
Следващият аргумент бе засегнат в някои от коментарите – правата на „Орфея“ не са на семейство Генови. А от тук следва, че те нямат и основание да си слагат титли пред имената като директор, продуцент или друго подобно. Защо така мисля? Защото съм чел закона за авторско право. И защото там пише, че правата на произведение или продукт, който е създаден по нареждане/възлагане от работодателя принадлежат на работодателят. Дори в онова далечно време покойният Г. Генов да е предизвикал такова възлагане на него от по-висшестоящите, то това не променя закона и следствието от него. Така че правата са на българската държава в лицето на БНТ и НДК ако не ме лъже паметта за това кой е регистрирал правата. Съвсем отделен въпрос е – защо НДК имат собственост върху правата на „Златният Орфей“ и как се свързва с провеждането му в миналото тази много важна за българската култура институция.
Пети аргумент – в днешно време едно толкова скъпо мероприятие трябва да се защити с бизнес план. Ако са верни сумите, които организаторите искат за създаването на юбилейното издание, то 300 000 лв. плюс поне още 120 000 лв. за изхранване и нощувки, които „Слънчев бряг“ АД е осигурило. (Не знам по какви цени точно смятат своите разходи от „Слънчев бряг“ АД, но аз съм ги осреднил  - 60 лв. на ден за храна и спане на 2000 човека. Това е информация, която те са предоставили в медиите за бройката хора. Цената е примерна и не твърдя, че е вярна, но твърдя, че е вероятна.) Прибавяме наем за така рекламираната палатка за осемстотин седящи места и къщички ( разбирай малки палатки ), за артистите около мястото на събитието, и тогава равносметката излиза боже би към 500 000 лв. в живи пари, бартери, услуги и други. Кажете ми, моля, това как се нарича? И какво точно ще направят в три дни с 500 000 лв. организаторите на юбилейното издание на фестивала? Трябва бизнес план – тези пари трябва да донесат други пари и така година след година, до като един такъв фестивал не се превърне в индустрия. За такова събитие трябва да се работи ЦЕЛОГОДИШНО! В открито писмо до колегите си известният български музикант Иван Кутиков споделя: „ Трябва да има ПР и маркетинг специалисти, ултра-модерен уебсайт и content manager, който да го поддържа със съдържание  на различни езици, специалист по международни отношения и т.н.. Инаме резултати няма да има. Трябва да се създаде организация от можещи и кадърни хора с международен авторитет и контакти, която да поеме ръководството на фестивала, а собствеността на логото, запазената марка , статуетката и сигналът да бъдат прехвърлени и централизирани към нея. Министерството на Културата, Министерството на Туризма, БНТ, БНР и другите национални институции трябва да са изцяло в помощ на фестивала и да влеят усилията и възможностите си за успеха му на международно ниво.“.
 Шести аргумент. Той следва неизменно предният аргумент. Според мен това е най-важният и спешен за решаване въпрос, който да спомогне да се възроди българската култура изобщо. А именно – липсата на държавна политика. И обърнете внимание, че не конкретизирам за областта на културата. Липсва държавна политика във всичко!
Собственика на правата над „Златния Орфей“ упорито мълчи от дълги години по въпроса за организиране на фестивала. Тоест, капитулирал е и няма сила, която да го накара да си мръдне пръста. Капитулирал е на всички фронтове – музика, танц, кино, изобразително изкуство, история, археология, спорт и още безкрайно много други въпроси важни за едно общество. Важни за една държава. Частната инициатива е прекрасно нещо. Слава Богу, че я има у нас. Но контрола над безхаберното, стихийното, пошлото, некрасивото и непрофесионално отношение към по-горе изброените точки трябва да е на държавата. Освен контрол тя трябва да дава и подкрепа. Най-малкото ДА НЕ ПРЕЧИ!
Да се върнем на българската музика и „Златният Орфей“. Кажете ми тези 25 песни, които се състезават за голямата награда, колко струват всяка една по отделно? Освен вложените усилия и време от автори и изпълнители, прибавяме разходите, които те са направили и делим бюджета на фестивала на 25. Оказва се, че средно 20 000 лв. ще струва една песен ако мероприятието се осъществи при така обявените финансови параметри. Не е ли малко . . . да го наречем  - необосновано? Ще ви кажа защо мисля така. Колко пъти тези песни са излъчени от партньорите на „Орфея“? Да речем, че всяка по 10 или 20 пъти. Медийните партньори – БНТ, Би Ти Ви Радио медия груп, БНР, БГ Радио и Дарик радио – едва лиса направили общо толкова излъчвания на всяка песен по отделно. Дори да се случи фестивалът пак няма да достигнат 20 излъчвания на песен. А след като мине фестивалът ще изпаднат от ротация на медийните партньори поне на 85 %, защото няма да отговарят на медийната политика, на формата на медията и други такива безброй причини. Ами ако имаше закон за защита на българското изкуство и култура, който да казва, че излъчваната българска музика по национални медии и интернет трябва да е минимум Х% от общата излъчвана музика?

Тогава нямаше да пиша това есе или каквото е там. Нямаше да загубя известно време от живота си за това да предизвикам нещо да се случи в главите на законоправещите и правоимащите с изказване на мнението си в писмена или устна форма. А щяхме да имаме качествени продукти на българската музика и изкуство, които са родени в благоприятна за развитие среда. Щяхме да имаме за идоли не западни формати, а щяхме да се надпреварваме сами да мислим като как са създаваме и продаваме зад граница това, което произвеждаме у нас в областта на изкуството и културата. Тогава нямаше да се чудим как с пенсионирани балерини на възродим кордебалета, пък бил той и идол в международен мащаб в близкото минало!
 
 


четвъртък, 9 юли 2015 г.

Сингапур - колкото ясен, толкова и забулен в мистерия град-държава!

Това е Сингапур - струва ти се ясен като бял ден. Но всъщност така е само на половина. Другата половина уж я виждаш, но нещо я покрива. Нещо променя истинския образ в нещо друго. . . Но пък хората, както се вижда и от снимката, вървят напред. Не се връщат! Вече повече от пет месеца се опитвам да схвана структурата, смисъла, идеята, начина по който функционира тук обществото, системата, отношенията. . . Точно това виждам  - на половина ясно и на половина непонятно това, което ме заобикаля.
Много е интересно!
Скоро ще ви напиша по-подробно и за двете му страни.


 

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Чужденец

Чужденец

Доживях да съм чужденец, при това не в собствената си държава, както други се чувстват понякога. На дванадесет хиляди километра от България. Там, където май повече от половината хора са чужденци. Е, добре, че не е в Съединените Американски Щати, защото там май всички са чужденци.
Кое ме накара да си мисля, че съм станал чужденец? Разбира се, че не е естественото положение, че съм в чужбина! Не. Случайно си спомних през осемдесетте години на миналия век, когато лятно време ходех в Бургас при баба ми и дядо ми на гости за цялата ваканция, как гледахме на един комшия Шкода-та. Имаше „аларма“! Това много ни привличаше особено вечер! Ходехме да я удряме, за да свири. Той от своя страна хвърляше по нас кофи с вода от 7-8 етаж. . . И така често, когато ни станеше скучно вечер. Но не само на нас, а и на момчетата от съседните блокови карета. Защото така бяхме разделени по махали – на блокови карета. Кога едно, кога две или три, но на физически принцип се деляхме и така играехме. Явно е бил естественият начин, защото и бабите ни, лелите ни, родителите ни също така другаруваха с комшиите – на физически принцип. Тази Шкода не беше обикновена. Освен, че беше с аларма тя имаше и чешки номер. Тя беше на ЧУЖДЕНЕЦ!
Този човек ако го видя сега няма да го позная. Но още помня, че имаше дънки, каквито ние нямахме. Нищо, че в морския град всеки има познат моряк и можеше да си купи чрез него от Кореком или от шипшандъра я дънки, я някоя блузка. Шипшандър наричаха магазина за моряци, в който се продава само срещу валута и на моряци. Спомням си, че в Кореком-а вървяха и рубли. Не си правя майтап! „Руските“ курсове на танкерите зареждаха моряците с командировъчни в рубли!
Дори и да не ми е точна информацията за Кореком-а, шипшандъра и валутите, това няма голямо значение за разказа ми. Бил съм дете и макар племенник на шеф-механик далечно плаване не пребивавах много често в тези магазини. Само ги обикалях и ги гледах с нескрито желание да си купя нещо, но нали нямах баща моряк и нямаше как да се случи. А май имаше нещо и свързано с международния паспорт при пазаруване там. . . соц-идилия. Както и да е, но ние не бяхме чужденци, а те също имаха право да си харчат парите в Кореком. Така че за нас тези магазини бяха „чужбина“.
Та този чех си го спомням още. . . Освен дънки имаше и фанелки с надписи, нищо че си беше чичко на 40 години. А може и да е бил на 35 дори! За сведение на четящите аз съм на повечко години в момента от него тогава. Но той беше женен за българка. Страшно – международен брак. Възможности да пътуват. Друго си е да си чужденец! Кефско, а?
Да, почувствах се чужденец. В далечен, слънчев, приветлив, топъл, усмихнат, красив, подреден Сингапур. Мога да изредя още красиви и много прилягащи на тази страна епитети. Спомням си, че в онези времена чужденец означаваше само едно нещо – богат човек! Не знам какво точно е да си богат сега, но знам, че да си с дънки и шарени фанелки, маратонки и да имаш бонбони „Тик-Так“ не беше по джоба на обикновения българин или поне не му се позволяваше да ги има тези неща.
Да, почувствах се чужденец! Тук, в Сингапур, нещата стоят така, че ме накараха да си спомня това време. Вероятно поради това, че страната е на петдесет години, които се навършват именно в 2015г. много от хората от по-старото поколение нямат особено образование, умения и знания. Това ги прави неконкурентно способни на огромната маса привлечени да работят тук чужденци, на които плащат много добре, за да обучават и възпитават местното население, да развиват бизнеса, да развиват високите технологии и т.н. От тук и усещането у местното население, че ако си от Европа или Северна Америка и си БОГАТ! Това рефлектира върху цените в някои магазини, малки пазарчета и други подобни места. Като цяло не може да се каже, че това е политика на страната. Тук всеки магазин е Кореком! Независимо, че Сингапур е едно от най-големите пристанища в света тук ШИПШАНДЪР НЯМА! Моряците обменят валутата в чейндж бюра и банки и пазаруват нормално в нормалните магазин, при това нормални стоки!
Да, почувствах се чужденец, но това възбуди и други мисли в мен. Аз като чуждестранен гражданин тук си имам своите и организационни и финансови проблеми като всеки друг. Те вероятно са съвсем различни от на местните хора тук. Но все пак са си проблеми. Едно време не съм се замислял за чужденците в България, за това дали и какви проблеми може да имат. За това, че не са си у дома или пък, че нямат интернет и мобилни телефони за връзки. То тогава и никой друг не си е мислил за интернет и мобилни телефони – тях ги нямаше изобщо на хоризонта!

Тук, в Сингапур, е като в България – над осемдесет процента от населението има собствено жилище! Значи те НЕ СА БЕДНИ хора! Защото тук недвижимите имоти са едни от най-скъпите в света. Освен, че страната е на първо място по милионери на глава от населението, но изчислявани само по авоари в банки, а не в недвижимо имущество и бизнес. Е?! Тогава къде е проблема? Не знам, но знам, че в очите на много от тези хора аз съм чужденецът, който аз съм виждал с моите очи като дете и младеж у дома в България. Мислил съм си, че би било добре и аз да мога да съм като тези хора – да имам техните възможности и да се обличам с дрехи и обувки от магазини, които не всеки може да си позволи. С една дума да съм и аз чужденец. Мислил съм си, но не съм споделял. Сега вече си признавам и споделям. Просто останах силно удивен от това, че мечтата или, по-просто казано, желанието ми се сбъдна. Не съм повече или по-малко щастлив от това. Не ми е било цел! Просто се случи. Но пък мога да кажа, че сега съм чужденец! Внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне!

четвъртък, 5 март 2015 г.

Сингапур - вече сме тук!

Това не е хвалебствено слово нито блога е посветен на Сингапур. От месец и половина съм тук и съм насъбрал впечатления. Смятам да ви ги споделям от време на време.

Представете си, че сте си купили последен модел Мерцедес или БМВ. Точно такъв, какъвто го искахте по-рано. Има един период, който за всеки е различен, в който розовите очила не ви дават възможност да видите някои неща. Но после се появяват едно по едно всички онези неща, които очилата са скрили. И тук е така. Затова ще се опитам да ви предавам факти, а не само впечатления. Ще оставя за вас максимално изводите.
 
Пътуването си бе тежко - повече от петнадесет часа във въздуха с малко дете. Две прекачвания/прекъсвания и не дотам приветливи летища. Но то си е част от пейзажа и няма общо с впечатлението, което ни остави Сингапур при пръв поглед. Трябва да отбележа, че съм бил във Виетнам и бях подготвен за жегата и влажността тук. И това бе първата изненада - влажността е по-ниска и температурата е постоянна целогодишно. между двадесет и тридесет градуса. Ниските температури са за нощите. Тоест, можете да си представите вечер през август на Ахтопол. Малко преди вашата почивна станция, ведомствена към предприятието на майка ви или баща ви, са свършили бунгалата с климатиците. Жега. Жега. ЖЕГАААА! Но тук навсякъде има климатици и при това "дънят" на 19 градуса по Целзий максимум.

На летището ни посрещна стерилна чистота. Решихме, че сме до тук със стерилността, но се оказа, че това е еталон за обществените сгради и траспорт. Визовите проблеми се решават изключително бързо, лесно и с усмивка. Тъй като не бяхме наясно точно какво и къде да попълним в екземпляра за емиграционните власти, нарочно поставен чиновник в униформа ни помогна с анкетите. Нямахме адрес, който да запишем като място на пребиваване. Не беше проблем - написахме телефона на наши приятели и всичко си беше ОК!
 
Такситата идват едно след друго. Стои друг нарочно поставен човек и организира реда, който си е ред и без него. Но избира за хората с по-голям багаж по-големи автомобили. За други пък по-удобни. И т.н. и т.н. дребни нещица, които правят денят ти доста по-усмихнат след едно денонощие в път. Все пак излетяхме в 15,30 от летище "Враждебна" ( Да, да! Така ни се казва летището на София - "Враждебна". Защо ли? А ми от'де да знам. . . ). Кацнахме в 13,50 местно време по разписание. Като се има предвид и това, че бяхме и два часа почти по-рано за излитането. И като се има предвид и това, че при влизането имахме малко работа с емиграционните. . . повече от денонощие по световния часовник. По нашият на ръката - 15-16 часа.

Толкова за пътуването и летището. Искам да ви кажа друго. Тук хората се усмихват. На всяка крачка и за всичко!!! А към децата са изключително внимателни и мили. Ако имаш нужда от упътване за нещо - питаш и дори може да те заведат. Като те видят в транспорта, че се луташ и никой не знае и не може да ти помогне, то ако някой знае с успокоителен жест или кимване те уведомява, че ще ти помогне.
 
Тук всичко е наопаки на България. Ако досега не сте го разбрали, то сега ще опитам да ви го изясня. Движението е в обратната на нашата лента. Те ползват английския модел. Да де, ама не само в това си направление, а и в друго - нямат дупки по пътищата!!! Ако в България при същият брой население собствениците на Ферари и ЛамборДЖини или ЛамборГини ( никога не съм знаел кое е вярното за тази иначе доста харесвана от мен кола ) всички се познават и се събират специално на разни места, то тук това е невъзможно. Те просто са много. Преди два дни на ъгъла на нашата улица бяха спрели жълто и черно Ферари, а на паркинга до нас ( само 25 метра разлика ) едно бяло Ламбор( както искате го кажете)ини. И хората се разминаваха без да се поздравят, загледат и т.н. Все едно че карат голф тройка.
Но и тук има проблеми. Аз не искам да си мислите, че съм се прехласнал и. .. .край! Преди няколко дни един таксиметров шофьор, който ЗНАЕШЕ КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ ни сподели какво ги мъчи местните жители. Пристигането на безкрайно много необразовани емигранти. Защото, той така каза "специалистите обогатяват нацията ни и ни помагат да просперираме и ние. А необразованите само разрушават направеното досега". Напомня ли ви на района около Халите?
 
Без да имат амбицията на арабските си конкуренти за най-голямо това или онова, тук в Сингапур управниците наистина имат някои уникални неща. Най-големият и най-близък до природните условия зоопарк. За него отделно ще пиша. Това са данни засега само от интернет и информационни сайтове за Сингапур. Най-високото виенско колело. Най-много милионери ( в брой, без да броим недвижимите собствености ) на глава от населението. Това да ви обяснява появата на три много ниски и скъпи двуместни коли малко по-горе в моя разказ? Тук корупция практически няма. Решено е много просто. При това не са го измислили тук. Има го и по други места, но в различни параметри. Та тук на политиците в парламента им дават над милион сингапурски долара заплата годишно. Но с това не приключва радостта им. Ако вземат и един долар под формата на подкуп ги чака. . . смъртно наказание! Дали не ви се прииска изведнъж да е така и в България?
 
Нали ви казах, че всичко тук им е наопаки? Ето, не ви излъгах! Сега ви оставям да видите малко снимки от ботаническата градина на Сингапур, която също е една от уникалните В СВЕТА. Вътре има отделни сектори, специализирани в една или друга насока на ботаниката. В градината на орхидеите, например, има ВИП градина. В нея са събирани орхидеи, които са селектирани от местни биолози и са кръщавани на президенти и крале на държави, които са посещавали Сингапур официално. Снимки от ВИП Градината търсете на сайта на самата ботаническа градина. Тези тук са мои и ги публикувам за първи път.

Ботаническата градина на Сингапур



 

 

 

 



 

 





П.С.: Извинявам се за надписа по средата на снимката, но не бих искал да ги видя някъде публикувани или пък някой да ги отпечата без мое знание и съгласие!
 

 













 

неделя, 15 февруари 2015 г.

Кръговрат


                   Кръговрат


             ( на Св. Валентин )


Дълго ли още ще търсиш в съня си

усмихнати хора, щастливи лица?...

Няма ли кой да влезе на пръсти

да те прегърне и тихо да каже: "Ела!"?

 

Да те води по стръмни пътеки и слънчеви улици.

Да ти шепне възторжено това, онова. . .

Да изглади в лицето ти всичките бръчици

и да остави родените от смеха. . .




 Всяка звезда на небето притихнало

Да очаква среща със теб.

Да прегръща мечтите ти слънчеви

Както ти прегръщаше мен.


 
Хайде, събуждай се! Утрото иде.

Утро в реалният свят.

Вземи едно цвете. Някому подари го.

Усмихни се! Всичко е кръговрат.

събота, 7 февруари 2015 г.

София - красива и различна!

Скъпи  приятели,
намерих това видео на София от птичи поглед и бързам да го споделя с вас. Надявам се да ви достави поне толкова удоволствие, колкото достави на мен!