Представена публикация

СИНГАПУР - едната половина никога не се вижда!

Скъпи приятели, мина доста време от както съм в Сингапур. . . И аз като съветският журналисти и писател Владимир Цветов, който написа ...

сряда, 8 февруари 2017 г.

Седем неща, които живота в Сингапур ме научи за две години



Седем неща, които живота в Сингапур ме научи
за две години

            Много хора вече пишат някакви такива бройки "важни" неща. Някои от които дори имат претенциите да ги предлагат от вида "седем неща, които ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ, ОПИТА . . ." или нещо друго подобно. Е, аз ще ви споделя седем неща, на които се научих от хората и живота в Сингапур в последните две години. И да ви кажа, че изобщо не е задължително и вие да  ги харесвате, мразите или пък да ги познаете като важни. Не!
            Това са си моите седем неща и не са подредени по важност, а по произволен ред:
1. Дойде сам, нали? Не се сърди, че местните не те приемат лесно. Виж, ако си поканен - тогава местните дори те мразят, защото не само взимаш "тяхното" високо възнаграждение за "високото" им образование, ами дори живееш в свят, който те в собствената си родина няма скоро да видят!
2. В Сингапур не говорят английски! Нищо, че е официален език. Или поне не го говорят така масово, както твърдят, че го правят. За доказателство прилагам челният опит  на англичани и поданици на Канада и САЩ, които питат по три пъти местните какво са казали, за да разберат какво трябва да отговорят. Виж СИНГЛИША си е друга бира - тук е измислен и си е реално нов език, за който няма кой да им каже и копче! Хората си го говорят и си се разбират. Това, че ние не им говорим синглиша си е наш проблем.
3. Ако ви се усмихват не си мислете, че ви харесват или ви съчувстват! Тук всеки се усмихва, лъже те в очите най-нагло и това е. При това на ниско ниво. Не говорим за измами! Просто не смята, че е длъжен да ти каже истината и това е. Защо го правят? От любов към спорта "да не казваш нищо за себе си".
4. Няма приятелство - има бизнес! Времето е пари! Нямам време за безмислени разговори! - Само погледнете кой стои в кафенета и барчета и с кой говори! Всички други но не и азиатците. Това да седнем да пием кафе и да си приказваме. . .НЕ! Това  е заубено време. Тук има един бог - Бога на парите!
5. Другите хора, нации, раси и т.н. се женят за човекът, когото обичат, а ние обичаме човекът, за когото сме се оженили! - Това, по не официални мои данни, е изказване на бащата на Сингапур - Ли Куан Ю. Дали той го е измислил и казал не е важно, но е важно, че е вярно! Тук така стават нещата. И почти няма да видиш някой да държи любимият си човек за ръка и да показва лично отношение на публични места. Изключение правят хомосексуалните двойки и то предимно от женски род. Но това е навсякъде по света, нали?
6. Сингапур много ми прилича на България от преди 10-ти ноември 1990 г. Всеки има собствено жилище, всеки има работа, образованието е като в казармата - с много ред и дисциплина. Всеки ходи на спорт или изкуство в някакво читалище, частна школа или каквото и да било. Е има и разлики. Все пак сме 2017 г.
7. С хубавото се свиква лесно и бързо. В Сингапур е хубаво да се живее! Има ред, правителството е стигнало своето седмо ниво на електронно управление. За това и избрах точките, които да ви споделя да са седем. Чисто е! Спокойно е! Работи се! Транспорта им е безупречно добре  уреден. И не мислете, че го казвам просто защото искам да ги похваля! Далеч не са само за хвалене. Може би от субективна гледна точка, но все пак. Но когато посетиш съседните държави, сетиш се ти от къде си дошъл, виждаш как нещата тук са ИЗМИСЛЕНИ В ИМЕТО НА ВСИЧКИ ХОРА. . . С хубавото се свиква лесно!
            Пожелавам ви  да си намерите вашето хубаво място и да свикнете лесно с него!

сряда, 18 януари 2017 г.

Януарски мисли - Кратка поема за лятото, зимата и . . .тези три неща.



Януарски мисли

Сняг се сипе на парцали.
Щом се сипе сме на Бали.

Ще се върнем февруари,
но за парното ще трябват. . . пáри!

Март отново ще завáли -
върнем ли се сме абдали.

Виж, април е друго нещо.
Чувстваш лятото горещо. . .

Но пък май е нестабилен,
повечко дъждовен - мъничко противен.

"Юни, юли, август - идват те горещи." -
слушам го в прогнозата и се съмнявам нещо. . .

През септември да се върнем, а?
"Превалявания и мъгла по високите места.".

Хм! През октомври с циганското лято?
Да бе! Птиците отлитат в ято!

Студ ни чака през ноември.
Същото е и декември!

Я, да си стоим на Бали.
Тука никога не вáли!

Вярно пясъкът ти пари,
но говорим за януари!

Ето извода на края:
"Бали" казват му на Рая.

вторник, 17 януари 2017 г.

* * *



* * *

На Косьо

Не отлагай успеха си -
изгори мостовете!
Не търси утехата
в думи на хората!

Не поглеждай назад -
там е "бляскаво" минало!
Като на снимка от парад
всеки поглед застинал е. . .

Не убивай мечтите си
с уклончиви мисли и чувства!
Върви! Оставяй следите си -
напред и нагоре! Свобода.

събота, 24 декември 2016 г.

Говоря си. . .

Говоря си. . .

На родителите ми


Говоря си. Със вас говоря си.
Говоря си и чувам своя глас.

Говоря си. За нас говоря си. . .
Говоря си – не чувам никой аз!

Говоря си. И сам дори – говоря си.
Говоря си за минали несбъднати неща.

Говоря си и знам – боли! Говоря си!
Говоря си за моята, за нашата мечта.

Говоря си. Без вас говоря си. . .
Говоря си и винаги ще е така.

Говоря си. За вас говоря си.
Говоря си – къде сте? Няма ви сега. . .

Говоря си. За тях говоря си –
Говоря си за идващите подир нас.

Говоря си. Без смях говоря си!
Говоря си: ще станем като вас.

Говоря си. За утрото говоря си.
Говоря си – нали съм ваш син!?

Говоря си. За залеза говоря си.
Говоря си, че пазят ви звезди.


       Говоря си. . .

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Детската Евровизия в Малта – 2016г.

Детската Евровизия в Малта – 2016 г.
Като губим не знаем какво печелим – като печелим не знаем какво губим!


Скочихме да обясняваме, колко добре се е справила Лидия Ганева на детската Евровизия. Интересно! А не трябва ли да си направим изводите в малко по-категоричен и самокритичен план?
Скъпи приятели, колеги и родители на бъдещи малки и не дотам малки кандидати за слава в областта на вокалното изкуство, провокиран от видяното и прочетеното в Интернет по повод конкурса за нова детска песен, който се проведе в Малта, пиша всичко това. Пиша го, за да се опитам да насоча вниманието Ви към нещо изключително важно, което всички се опитват да стоварят на плещите на всеки един малък участник в детската надпревара за най-добра песен.
Да си спомним как по БГ радио обявяват следващото музикално желание или просто следващата песен:”Следва песента Х на изпълнителят У.”. Това се пренася във всеки жанр, свързан с пеене с изключение на оперното изкуство и оперетата, където обявяването на авторите е ПРЕДИ ВСИЧКО! Песента е на АВТОРИТЕ!!! Запомнете това! Не е на изпълнителите!
Какво искам да ви кажа!? Обърнете внимание как прехвърлихме отговорността на едно десет годишно момиче да спечели или не един конкурс ЗА ПЕСЕН! Именно! Лидия Ганева е просто изпълнителят, човекът, който трябва да представи песента, пък било то и написана специално за нея. Та нали утре всеки може да изпее тази песен, ако авторите му позволят и дори и без тяхно позволение?
Този конкурс, скъпи приятели, колеги и родители, е ЗА ПЕСЕН! Да погледнем сега на конкурса от тази гледна точка. Големият губещ ако има такъв е не Лидия Ганева, а Графа. С цялото ми уважение и дългогодишно познанство и приятелство с Графа ще кажа, че той е губещият! И то не защото Лидия Ганева се е провалила, а защото едни хора, които май не са си на мястото, с или без позволението, гласно или не гласно, на Влади Ампов – Графа и неговия екип в Монте мюзик, НЕ направиха нищо! Говоря за „отговорните фактори” в БНТ.
Да погледнем фактите.
1.   Изправиха десетгодишната Лидия САМА на сцената! Зад гърба и постна видео проекция. А можеше да има поне препратки към официалното видео и нещо, което да напълни тази сцена. Светлината също можеше да бъде използвана по-адекватно. За справка – началото на Албания – малко момиче облечено в бяла рокля осветено по начин, че да „пълни” сцената.
2. Кой трябваше да направи постановката на песента на Лидия Ганева? Кой трябваше да я научи какво трябва да прави на сцената? Само вокалният педагог ли е отговорен?
3.     Никой до момента на репетициите не е обяснил на малката Лидия, къде и как се гледа на сцена пълна с камери. Трябваше да се похвалим, че Поли Генова и е разяснила тези неща. Късно. Много късно!!! Това се прави в репетиционната зала от специалистите от БНТ или бъркам?
4.    По правилата на играта участват деца от 9 до 14 години. Независимо от това, че спечели най-малката участничка трябва да отбележим, че имаше ЖЕНИ на сцената. Жени по външен вид с и без грим, начин на пеене, поведение според езика на тялото и според песните си. Е как да ги „сборим” в равностойна схватка тогава?
5.     Графа позволи на себе си да се подложи на оценка в композиторската си работа с ясното съзнание, че не е ясно кой и как го оценява, но е ясно, че няма да е обективно! Да вземем за пример членовете на българското „професионално” жури. Който се интересува може да погледне в страницата на БНТ или на Детската Евровизия кои са участниците в журито и с какво точно са защитили позицията си да оценяват в такова сериозно конкурсно мероприятие!
6.    Да погледнем на журирането – като изключим геополитическите нагласи трябва да отбележим нелепостта на „експерта” в залата, който даде 1 точка на безспорно най-добрата песен, при това не по мое мнение, а на много от останалите професионални журита - тази на Грузия! Да отбележим, че традиционно Русия НЕ НИ ДАДЕ точки. Да отбележим, че е невъзможно да се харесаме на всички, но песента трябва да бъде оценявана с малки отклонения. За пример да вземем журирането като цяло. Оценките варират в постоянни малки граници за всеки изпълнител с изключение на нелепиците и не професионализма в журитата. Нашата песен се движеше уверено на 5-6 място.

7.  Що за експерти са тези две недоразумения с гнезда по главите, които играха спортна гимнастика и рецитираха неритмично нещо? И как ТЕ ще оценяват работата на композитори от цял свят и КОЙ ги обяви за „експерти”? Като любители на популярната музика – може! У дома на дивана пред телевизора - може! С смс-си - може!

Хора, до кога ще изпращаме себе си и другите около нас на артистично заколение?
Защо не си свършим работата както трябва?
Докога екскурзианти ще определят нашите съдби?
Докога някой, който дори не е слушал детска музика, ще се занимава с конкурс за детска песен?
Докога спортисти, журналисти или просто активисти, ще определят кой и как и защо ще прави нещо, а не се вземат можещи и знаещи хора да направят една наистина впечатляваща песен и шоу, които да се запомнят?

Браво Лидия! БРАВО! Ти си герой! Ти се справи повече от блестящо независимо от притеснението и грешките! Независимо от всички, които ти пречеха съзнателно или не! Човек като губи и печели не знае какво се променя в негова полза или вреда в пространството и времето, но мисля, че ти, Лидия, САМО СПЕЧЕЛИ!

Вие, другите, тези, които трябваше да направят участието на Лидия блестящо – дано сте ме разбрали!


П.С. Не изключвам от виновните и себе си!